Лятото на обещанията за по-високи доходи

След като стана ясно, че редица браншове се готвят за протести с искания за по-високи заплати, министрите започнаха щедро да обещават повишение на доходите в изборната 2013 г., коментира под глава "Сега".

След вътрешния министър Цветан Цветанов вчера за по-високи заплати заговориха министрите на образованието Сергей Игнатов и на отбраната Аню Ангелов. В същия тон се изказа и социалният министър Тотю Младенов.

От Министерството на финансите вчера заявиха, че проектобюджетът за 2013 г. още не е готов. И докато не стане факт, не е ясно дали и с колко ще се вдигат заплатите, плащани от бюджета.

"Не очаквам срив на пазара на труда" е заглавието над интервю в "Труд" с Тотю Младенов, министър на труда и социалнатаполитика. "Пикът на безработицата т.г. беше през февруари и март - 11,5 на сто. През април нивото спадна на 11,4 процента, а през май - 11. През юни, юли и август безработицата се задържана 10,8 на сто.

В бюджета за т.г. е заложено средното й ниво да е 11,5 процента. За първото полугодие то е по-ниско - 11,2 на сто. Очакванията на Агенцията по заетостта са, че тази тенденция ще се задържи до края на годината и безработицата ще е по-ниска от предварително заложената", аргументира се Младенов.

Според темата на "24 часа" по едно нещо сме стигнали, дори задминали американците - цената на земеделската земя. Декарът у нас мина 1300 - 1400 лв., колкото струва и в най-плодородния американски щат - Канзас, заявява зам.-шефът на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радостлав Христов. Истерията от пазара на недвижими имоти с надутите цени на жилищата се е прехвърлила върху пазара на земеделска земя.

Заради навлизането на играчи от други сектори, пострадали от кризата, се създавала изкуствена конкуренция в търсенето на земи, което вдигало цените. Балонът и тук ще се спука, въпросът е кога, твърдят фермерите. Те се оплакват, че нямат никакъв шанс да се доберат до сделка със земя, за да увеличат стопанствата си.
Пускането на 154 000 дка държавна земя няма да се отрази на пазара, допълва още Борислав Петков, шеф на асоциацията на собствениците на земеделски площи. "Тези площи са едва 6-7 процента от общия обем на сделките, които се сключват годишно на пазара", аргументира се експертът.

Договорени са 81 процента от общия бюджет на 7-те оперативни програми на ЕС, а разплатените са 24 на сто, отбелязва пред "168 часа" Моника Панайотова, председател на парламентарната комисия по европейски средства. Според нея има пет основни причини усвояването на средствата да е на това ниво:

"Първо - липса на проектна готовност в началото на програмния период, особено за големите инфраструктурни проекти. Второ - сериозното забавяне до 2009 г. на цялостния процес - по редица от програмите бяха усвоени едва 1-2 процента от средствата, същевременно имахме и спрени пари за България. Трето - административната тежест за бенефициентите се оказа голяма пречка при кандидатстване и се наложи да се правят множество промени в ход с цел нейното облекчаване.

Четвърто – нормативната уредба. Пето - липсата на доверие от страна на бенефициентите и ЕК към прозрачността и обективността на проектни предложения", посочва Панайотова.

България и Румъния изпуснаха влака с фондовете на ЕС, коментира на първа страница "Дума". Преходният процес в Румъния "далеч не е завършил", докато в България се движи с "бавни темпове", гласи докладът на френските сенатори Симон Сютюр, Мишел Билу, Бернадет Бурзе, Жан-Франсоа Юмбер и Катрин Морен Бесали, които наскоро посетиха България от името на сенатската Комисия по външна политика.

Те изтъкват забавянето на двете страни по усвояването на еврофондовете, което до голяма степен се дължи на проблеми от административен характер, лоша организация в разпределянето на отпуснатите средства, некоректни подходи към бенефициентите, а често и прилагането на корупционни практики.

"Зимнината скъпа, но пак на мода" е водещото заглавие за "Новинар". Близо 4 лева излиза буркан домашна лютеница. Независимо от високите цени на чушките, доматите, патладжаните и подправките хората избират сами да приготвят бурканите със зимнината.

Таксиметровите услуги в столицата ще поскъпнат, алармира на първа страница "Преса". Клиентите ще усетят увеличението в края на октомври, защото процедурата по пренастройка на апаратите изисква време. Очаква се тарифата за километър да се увеличи с около 30 процента.

През новия политически сезон очаквам изостряне на политическите дебати, защото ще наближат избори, прогнозира пред "Новинар" политологът Антоний Тодоров. "Според сондажите, направени дотук, въпреки че през есента и зимата ще е по-важно да ги проследим, изглежда засега поне в бъдещия парламент ще попаднат ГЕРБ, БСП, ДПС.

Под въпрос стои попадането на партии като "Атака", както и на партии като ДСБ и СДС, особено ако те се явят, както изглежда, поотделно на изборите. Така че новият парламент ще бъде наистина прекроен спрямо сегашния", категоричен е Тодоров.

Премиерските ножици на Бойко Борисов ще щракнат още много пъти в оставащите 10 месеца от управлението на ГЕРБ, допълва "Преса". Дългоочакваното рязане на лентата на втория мост на река Дунав - при Видин - Калафат е предвидено за 29 ноември. До края на мандата Националният музеен комплекс, получил популярност като българския Лувър, ще бъде завършен. До тогава ще е готов и ремонтът на скоростната линия Пловдив - Свиленград. Ще бъдат завършени и 1464 км магистрали и пътища от републиканската мрежа.

За новия политически сезон говори и председателят на Народното събрание Цецка Цачева. В интервю за "Стандарт" тя изтъква: "За този сезон бих откроила няколко теми с голям обществен интерес. За септември акцентите ще са два. Второто четене на промените в Изборния кодекс.

В ГЕРБ сме последователни в желанието си правилата за изборите да са ясни достатъчно рано, за да могат гражданите и изборната администрация да се запознаят с тях. Втората тема ще е изборът на 11-членната парламентарна квота във ВСС. Изборът на 26 септември ще е прозрачен, ще се състои след обсъждане на кандидатите.