Колко „лесно“ е да си майка в България?

Прави впечатление, че дебатът за размера на обезщетенията за раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст се насочва към темата колко “лесно” е да си майка в България, вместо към необходимите реформи в системата, така че парите да се насочват по-ефективно.

А нужда от реформи има. Всички сме свидетели на това как майчинството, детските надбавки и социалните помощи може да се експлоатират като вид бизнес и източник на постоянни доходи. Това допълнително източва осигурителната система, която и без това отдавна е изпаднала във финансов колапс.

Основният аргумент, с който се иска увеличение на майчинството, е че то е под възприетата от държавата линия на бедност и не стига за отглеждането на деца. Донякъде той е състоятелен, защото обезщетението замества в известна степен изгубения доход на единия родител, който си остава вкъщи, за да се грижи за детето. Същевременно единственият мотив на правителството да държи този доход в размер на 240 лева е липсата на средства за увеличаването му.

Наскоро от Института за пазарна икономика (ИПИ) обаче изчислиха, че родителите всъщност внасят около четири пъти по-малко в осигурителната система, отколкото получават за отглеждането на две деца до 2-годишната им възраст. Увеличаването на майчинството само би увеличило дупката в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ), което означава допълнително натоварване за данъкоплатеца.

Исканията за повече пари (и привилегии) явно нямат икономическа обосновка. По-аргументирано обаче би било майките да поискат по-справедливо разпределение на ограничените средства за майчинство и нормална “социална инфраструктура” за отглеждане на децата, така че не само да имат стимул, но и физическа възможност по-бързо да се върнат на работа.

Държавата (в лицето на съвкупната общност от българските данъкоплатци) не е длъжна да отглежда години наред децата на някого, на когото не му се работи. Държавата (в лицето на институциите от законодателната и изпълнителната власт) обаче може да създаде по-благоприятни условия за младите родители, като изпълнява политики за подобряване на бизнес средата, откъдето ще дойде повишението на доходите им, и да стимулира по-бързото връщане на майките на пазара на труда без да ги кара да избират между децата и работата.
Същите тези институции е редно да поработят за намаляването (даже – елиминирането) на проблемите, с които родителите се сблъскват от люлката до навършването на пълнолетието на детето, че и след това.

Въпреки че размерът на майчинството е меко казано смешен, жалък и нелеп, системата в момента всъщност насърчава жените да си стоят вкъщи и да получават своеобразна заплата за това. Оттук изниква логичният въпрос – колко трябва да взимаш, щом не произвеждаш нищо?
За никого не е тайна, че всяка бъдеща майка може да се снабди с болничен лист и практически да не работи по времето на цялата си бременност без да има реален здравословен проблем или заплаха за нейното здраве или живота и здравето на детето й.

Не липсват лекари, които услужливо предлагат на жените да си “полежат вкъщи”, без нито здравословното им състояние, нито естеството на работата им да го изисква. Естествено, не е луд тоя, дето яде баницата, така че много жени са се възползвали, възползват се и ще се възползват от тази възможност, която отваря допълнителни дупки в осигурителната система.

Въпреки че размерът на обезщетението за отглеждане на дете през първата година от живота му вече се изчислява на базата на осигурителната сума от последните 18 месеца, пак има механизми, по които бъдещите майки да си осигурят повече пари. Много от тях започват да се осигуряват на нереални трудови договори и при висок осигурителен праг или се договарят с работодателите им за по-високи осигуровки, за да се увеличи базата за изчислението на обезщетението.

По време на самото майчинство, което е най-продължителното в сравнение с другите държави от Европейския съюз, работното място на майката се пази в продължение на три години, трупа се платен отпуск, както и трудов стаж.
Без да омаловажавам отговорността на родителите, но родителството само по себе си също е отговорност. Когато един човек вземе решение за създаването дете, той трябва да си дава ясна сметка дали разполага с достатъчно условия за това. Не говорим за задоволяване на материални прищявки, за които да се приложи народният израз “родил се е със златна лъжичка в устата”, а за правилен финансов разчет и елементарна оценка на психологическата готовност да бъдеш родител и да възпитаваш хора.

В тази връзка някои от правата на майките са си чиста проба излишни привилегии, защото пораждат преки загуби. Пример – отпускът по майчинство и редовният платен отпуск, които са несъвместими.

Тези загуби не са само финансови и за сметка на работодателите. Загубите са и за самите майки, които не само, че се разделят с голяма част от дохода си за голям период от време, но и след приключването на отпуска по майчинство много от тях не могат адекватно отново да се включат на пазара на труда и да си намерят по-добре платена работа.

Целият материал можете да прочетете в Investor.bg