Някога окупирана от Германия, днес Литва приветства германските войски

Докато седеше в ресторанта си в литовската столица, готвачът Лиутаурас Цепракас каза, че е един от многото литовци, които се тревожат за руска инвазия. Той не е сигурен, каза той, че 15-хилядната армия на страната му е достатъчно голяма, за да я спре. Все повече той не е сигурен, че и НАТО, водена от САЩ, би го направила, пише NYT.

Ето защо, три поколения след като нацистка Германия брутално окупира страната му по време на Втората световна война, 51-годишният Цепракас се радва, че Берлин е разположил постоянно хиляди германски войници в Литва.

"Ако убият само един германец", каза Цепракас, имайки предвид руската армия, "това ще бъде война с Германия." Тази възможност, добави той, "ще ни пази в безопасност".

45-та бронирана бригада на Германия е първата пълноценна бойна бригада, разположена постоянно извън страната от падането на нацистка Германия преди повече от осем десетилетия. Разполагането ѝ в Литва е символ на това колко бързо се променя Европа на фона на страховете от засилена руска агресия в източната част на континента. Разполагането на бригадата отразява и повишената готовност на Германия да действа като щит на Европа на фона на колебаещата се подкрепа от страна на президента Тръмп и Съединените щати, които в продължение на осем десетилетия гарантираха безопасността на американските съюзници в Европа. Именно по време на церемонията по встъпване в длъжност на бригадата на централния площад в столицата Вилнюс миналата година германският канцлер Фридрих Мерц за първи път обеща да изгради най-голямата конвенционална армия в Европа.

Топлото посрещане от литовците на бригадата, която ще достигне пълния си състав от 4800 войници през 2027 г.,

отразява и променящото се отношение на съседите на Германия към нарастващата лидерска роля на Берлин.

Някои от големите европейски съюзници на Германия остават нащрек, но по-малките, по-уязвими партньори, като Литва, разглеждат превъоръжаването на Берлин като добре дошла нова гаранция за сигурност, дори ако това означава германско присъствие в страни, които са били жертви на нацистката бруталност през 40-те години на миналия век. Литва, с население под три милиона души, граничи с руската територия Калининград и Беларус, съюзник на Русия.

Благодарността е добра новина за германските войници, разположени около Вилнюс.

Миналата година Андриус Тапинас, литовски телевизионен водещ, каза на зрителите, че когато видят германски войници, трябва да им купят по една бира. Това не беше спорна молба. В анкета, поръчана от литовското министерство на отбраната през декември 2024 г., голямо мнозинство от литовските възрастни подкрепиха присъствието на германската бригада.

Бизнесът също се включи в тази вълна, като верига кафенета и национална верига супермаркети предлагат отстъпки на германския персонал, който покаже военната си карта. Самите германски войници, за които това е първото разполагане в чужбина, изразиха изненада от сърдечното отношение.

Германски войници, базирани в Литва, описаха как цели училищни класове им махаха, а по-възрастни мъже им стискаха ръцете или ги поздравяваха. Те също казаха, че са били благодарени многократно, когато се появяват в униформа на публични места.

Тази добра воля може да изглежда изненадваща, имайки предвид миналото.

Литва е била окупирана два пъти от германски войници – веднъж по време на Първата световна война, когато страната все още е била част от Руската империя, и по-късно в продължение на три години по време на Втората световна война, когато нацистите са ръководили избиването на почти цялото литовско еврейско население.

Германското ръководство явно е чувствително към тази история.

Миналата година Борис Писториус, германският министър на отбраната, положи венец пред мемориала в Панеряй, квартал в покрайнините на Вилнюс. На мястото на избиването в района германските нацисти и литовските колаборационисти избиха до 75 000 души за три години, повечето от които евреи, според Американския музей в памет на Холокоста.

Все пак във Вилнюс следите от нацистката окупация са по-малко видими от отпечатъка на почти пет десетилетия съветски контрол, последвали Втората световна война. Съветското присъствие се запазва не само в музеите и мемориалите на града, но и в общественото съзнание.

За много литовци окупацията на Москва, която технически продължи до напускането на последните съветски войски през 1993 г., предизвиква по-силни страхове от нацистката окупация, за ужасите от която много литовци научиха едва след като страната им възвърна независимостта си преди три десетилетия.

Днес за повечето литовци Германия е символ на демократична и отворена Европа, докато Русия по-скоро предизвиква страхове от инвазия, особено предвид войната в Украйна.

Според Римвидас Петраускас, един от водещите литовски историци и ректор на Вилнюския университет, „германците са се поучили от миналото си; руснаците са пренебрегнали уроците“.

За германските войници посрещането в Литва контрастира с опита, за който мнозина разказват у дома. От Втората световна война насам желанието да се избегне връщане към милитаризма от нацистката епоха подхранва силно антивоенно настроение в Германия. В резултат на това войниците в униформа в страната често са обект на груби жестове или коментари.

Стената на вековната кметска сграда във Вилнюс показва къде Литва търси защита, с две плочи, на които са изписани обещанията на двама западни лидери, разделени от 23 години.

Първата, направена от президента Джордж Буш две години преди Литва да се присъедини към НАТО през 2004 г., обещаваше, че всеки враг на страната ще бъде враг на Съединените щати. Втората, изречена от Мерц във Вилнюс през 2025 г., декларираше, че защитата на Вилнюс е равносилна на защитата на Берлин.