Проучване: Българинът не иска еврото, но е "за" валутния борд

В България има стабилни мнозинства в подкрепа на членството в ЕС, присъединяването към Шенген и запазването на паричния съвет, но не и за въвеждането на еврото. Това показва изследване на Институт „Отворено общество“, проведено в периода 16 юни – 6 юли 2014 г. сред 1167души.

Въвеждането на еврото

По отношение въвеждането на еврото в България респондентите са като цяло скептични – две трети от всички анкетирани отговарят отрицателно (65%). Жителите на столицата дават най-силна подкрепа за промяната с 22%, подкрепящи идеята.

Най-малка е подкрепата в селата (14%), като няма отчетлива връзка между големината на населените места и тяхната позиция по въпроса за смяната на националната валута.

Във възрастовите групи от 18 до 60 години подкрепата е еднаква (17-18%), като най-скептични са лицата над 60 години с 12% подкрепа за смяната на лева с евро.

По-отчетлива връзка има между нивото на завършено образование и подкрепата за въвеждането на еврото. Висшистите подкрепят промяната в най-голяма степен (18%), а почти същият е делът от хората със средно образование, които казват „да” на еврото (17%).

При анкетираните с основно, начално и по-ниско ниво на образование подкрепата спада до 10-13%, като най-ниско образованите са именно хората, които са най-затруднени да дадат категоричен отговор (38%) измежду всички сравнени групи сред пълнолетното население.

Подкрепата за промяната на националната валута не се влияе силно от социалния статус на респондентите, като работещи, безработни и работещи пенсионери заявяват почти еднакво ниво на подкрепа (около 20%). Най-ниски са нивата на подкрепа при неработещите пенсионери (11%), при домакините и жените по майчинство (7%), като всяка трета от тях (31%) признава, че не може да прецени.

Другите социални групи, на които е трудно да изразят категорично мнение, са безработните (22%) и неработещите пенсионери (22%).

Едно от възможните обяснения за това е свързано с това, че те не играят основна роля на пазара на труда и съответно част от тях нямат пряко отношение към темата за лева и еврото.

Макар че като цяло обществото е против промяната на националната валута, може да се каже, че еврото се приема в по-висока степен от хората с доходи над 532 лева на член от домакинството (22%), в сравнение с останалите групи.

Значими различия в отношението към еврото са наблюдават според партийните предпочитания, като разликите достигат до 25%. Най-много подкрепящи въвеждането на еврото има сред избирателите на България без цензура (31%), а най-малко при тези на ДПС (6%).

Всеки четвърти поддръжник на десните партии, а именно ГЕРБ (22%) и Реформаторския блок (25%), смята, че би било добре, ако левът се замени с еврото. При гласуващите за БСП подкрепата е 16%, а при тези, които няма да гласуват, още по-малко (10%).

Подкрепата за валутния борд

Подкрепата за системата на валутен борд в страната остава традиционно висока, макар че в сравнение с юли 2013 г. се наблюдава известен спад на подкрепата до около традиционното и ниво около 50% от пълнолетното население на България. Подкрепящите борда граждани са мнозинство сред всички наблюдавани социални групи, както и сред симпатизантите на всички значими политически партии.

Най-голяма е подкрепата за борда в София (64%), докато между областните, малките градове и селата няма значими разлики (от 43% до 45%). В разпределенията по възрасти по-силно подкрепящите са във възрастовата група от 46 нагоре (около 50%), докато при по-младите две възрастови групи подкрепата е с около 6-8% по-малко. Значително по-интересна е право пропорционалната зависимост между подкрепата към борда и нивото на завършено образование. Сред тези, с начално и по-ниско образование подкрепата към валутния борд е 19%.

При завършилите 8-ми клас, подкрепата е почти два пъти по-голяма (34%). Всеки втори респондент със средно образование е „ЗА” левът да продължава да е фиксиран към еврото, докато сред висшистите този дял достига до 57%.

Най-много респонденти, заявили подкрепата си за валутният борд има сред определящите се като работещи и работещи пенсионери (51-53%). Най-скептичните към борда са домакините и жените, в отпуск по майчинство с подкрепа едва 28%. Респондентите, на които им е най-трудно да преценят дали подкрепят борда или не, са учащите с 44% без категоричен отговор по въпроса.

Паричният съвет е подкрепен най-силно от електората на Реформаторския блок (65%) и ГЕРБ (59%). В подкрепата на борда сред електората на БСП (48%), ДПС (48%) и България без цензура (49%) няма разлики, като малко по-малко от половината дават положителен отговор.

Разликата има в процента на категоричните отрицателни отговори, като електоратът на БСП най-отчетливо е против системата на валутен борд (26%), в сравнение с привържениците на ДПС (19%) и БЦЦ (17%).

Като цяло според авторите на проучването негативните оценки за положението в страната се задържат на безпрецедентно високо ниво. Близо 69% от анкетираните определят положението в страната като „непоносимо“ и смятат, че през последната година страната се е развивала към „по-лошо“. Най-висок дял на негативните отговори се наблюдава в областните градове (без София) – 76%, а най-нисък е делът на негативните оценки в селата (63,5%) и в София (64,5%).

Делът на оптимистите за икономическото развитие на България спада до най-ниското си ниво за последните 6 години и е сравним с нивата от началото на икономическата криза през 2008 година.

Резултатите от изследването през юли 2014 г. показват, че за последните 12 месеца се наблюдава известен спад на дела на негативните оценка за икономическото положение в страната с 6%. Делът на анкетираните, които смятат, че икономическата ситуация в страната се е влошила, се е понижил от 63% за 2013 г. до 57% за 2014 г.

Едва 7% от анкетираните са на мнение,че през по следните 12 месеца има подобрение. Продължава тенденцията около 30 % от хората да смятат, че ситуацията „не се е променила“.

Близо половината български граждани определят здравеопазването като сферата, която най-спешно се нуждае от реформи и смятат, че правителството на Орешарски не е успяло да направи успешни реформи в нито един сектор.

Към момента на провеждане на изследването се наблюдават идентични оценки за управлението на кабинетите „Станишев“ и „Орешарски“. В сравнение с данните за юли 2013 г., това означава, че по отношение на правителството на Пламен Орешарски се наблюдава спад на позитивната оценка с 5% и същевременно ръст на негативната оценка с 20%. Т.е. значителна част от отговорите „не мога да преценя“ през 2013 г., са се трансформирали в негативна оценка година по-късно.

Делът на хората, които отговарят, че България се развива „към по-лошо“ по време на правителството на Орешарски е най-висок в София (74%) и областните градове (73%) и най-нисък в селата (55%), като се наблюдава известна правопропорцинална зависимост спрямо типа на населеното място и нивото на негативните оценки за развитието на страната. Във възрастовите групи от 18 до 60 г. делът на негативните оценки е 68-70%, докато във възрастовата група над 60 г. той е 59%.

Участието на България в санкции срещу други държави, включително срещу Русия, среща масово неодобрение, сочат още данните от изследването.

Още икономически новини четете в Investor.bg