Всеки десети у нас в риск от дълбока бедност

Всеки десети българин е в риск от дълбока бедност, а безработните и неактивните на пазара на труда са сред най-рисковите групи от бедност. Този извод прави анализ на Института за пазарна икономика „Бедност и рискови групи“, представен днес.

Според изследването през 2013 година близо 10 на сто от българите, или всеки десети, е в риск от така наречената “дълбока бедност“, или тези хора попадат под линията на бедността. Именно тази група сериозно изостава от доходите на средната класа и най-малко се влияе от промените в икономическата среда и на практика е изпаднала в дългосрочна и възпроизвеждаща се бедност, коментира икономистът Петър Ганев от ИПИ.

Най-ниската линия на бедността - т. нар. дълбока бедност, е за хора с доход 40 процента от медианния доход на глава от домакинство. По данни на НСИ този медианен доход за 2013 година е близо 3000 лева годишно или 250 лева на месец. Тоест, близо 700 хиляди души в страната живеят с доход под 100 лева месечно, а като бедни се определят 1,5 млн. души с 60 процента от медианния доход или 150 лева месечно, са изчислили в ИПИ.

Ганев посочи, че сред най-рисковите групи, които са зависими от качеството на образование и процесите на пазара на труда, са безработните и неактивните на трудовия пазар. На практика всеки втори безработен попада в риск от бедност, а всеки трети – в риск от дълбока бедност.

Работещите бедни остават по-малко рискови и не са изложени на дълбока бедност – едва един на всеки 20 работещи е в риск от дълбока бедност, сочи анализът. Този факт на практика означава, че факторът образование е ключов за реализацията на пазара на труда, като пропастта между тези с основно образование и тези с висше е огромна.

При възрастните хора рискът от бедност също е голям, но и тази група е далеч от понятието дълбока бедност, каза още Ганев. По негови думи проблемите на пенсионната система у нас имат водещо значение за бедността сред възрастните у нас. Разликите между мъжете и жените в тази група са много големи – рисковете при жените са чувствително по-високи – делът на бедните възрастни жени над 60 години е 30 на сто спрямо 20% при мъжете. С покачването на възрастта този проблем се задълбочава.

Като най-рискова група от бедност анализът определя групата на децата. В голяма част от случаите става въпрос за семейства с един родител или многодетни семейства, които имат малцинствен профил. Именно при тях рискът от бедност е най-висок – две трети от домакинствата с три или повече деца са в риск от бедност, а над половината са в дълбока бедност. При тази група водещи са проблемите, свързани с училищното образование, което не променя съдбата на децата, живеещи в гета.

Профилът на бедността е различен и на регионално ниво, показва анализът на института. Водещи фактори за бедността по региони са заетостта, делът на висшистите и малцинствените групи. На практика това показва, че регионална политика трудно може да се води централизирано, обобщи Петър Ганев.

Дълбоката бедност се генерира именно сред населението без трудови доходи, каза икономистът. По думите му социалната политика е правилно ориентирана към децата, но не така насочена към бедните. Опитът за максимален обхват на социалното подпомагане към децата е оправдан, но естествено води до по-нисък ефект върху другите рискове групи, посочи икономистът.

Политиките трябва да бъдат ориентирани към нови работни места, защото само това ще повлияе на групите, които са в най-голям риск от бедност, така че тези хора да започнат да работят, каза Ганев. По думите му е хубаво да говорим за политика по доходите, но все пак трябва да действаме по отношение на политики по заетостта.

Относно риска от бедност сред възрастните хора в пенсионна възраст от ИПИ препоръчват провокиране на натрупване на лични спестявания и по-дълго участие на пазара на труда, което също намалява риска от бедност.

Още за икономика и политика четете в Dnes.bg