Днес отбелязваме Преображение Господне

Преображение Господне се чества от първите векове на християнството като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя. Според легендата юдеите старателно изучавали пророчествата на Исус Христос, но превратно тълкували техния смисъл, като мислели, че Месията ще ги освободи от робството на чужденците, ще ги възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди.

Дори и самите апостоли не били далеч от такива земни помисли, макар да повярвали , че Исус е очакваният Месия.

Надявали се, че Христос ще възстанови израилското царство, спорели кой сред тях е по-велик, не могли да приемат, че Исус Христос, Синът Божий и Спасител на света, ще понася страдания и унижения от людете. Христос често беседвал с учениците Си за Своите предстоящи страдания, казвал им, че ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне. Сърцата на учениците изпълвала скръб, но дълбоко в себе си те не вярвали, че това ще се случи.

За да укрепи вярата на учениците си, че Той е истинският Син Божий, Христос възлязъл с трима от тях - Петър, Иаков и Иоан - на една висока планина и се преобразил пред тях: лицето му светнало като слънце, а дрехите му светнали бели като сняг. При преображението си Христос показал на апостолите Своята божествена слава, доколкото те са могли да я възприемат.

В деня на Преображение Господне вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба.

В литургията на българските православни храмове се прибавя специален тропар (молитвено песнопение) - "Освещаване на гроздето". На този ден се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прикади от свещеника в църквата.

Според народните вярвания от Преображение Господне "лятото се пречупва" и времето се преобръща - върви към есента и студа.