В България вече не се произвеждали пиратски дискове

Заместник-министъра на културата Ина Килева е родена на 3 октомври 1959 година в гр. София, където завършва френска филология в СУ “Св. Климент Охридски” с втора специалност английски език.

От 1985 в продължение на 10 години е уредник и езиков редактор на списание “Bulgarian Historical Review” на Института по история към БАН. От 1995 до 2001 г. е началник направление “Международен обмен и контакти” в Асоциацията на търговските банки. От 2001 до април 2005 е главен експертен сътрудник в Кабинета на заместник-председателя на Народното събрание Камелия Касабова.

Г-жа Килева е заместник-министър на културата в сегашното правителство и е основен деятел на кампанията “Пиратството ограбва”.

В интервю за Dnes.bg тя сподели някои от възгледите си за наболелия проблем с пиратството у нас и печалния “Черен списък 301”.

Дали “Пиратството ограбва” е първата компания срещу пиратството, подета от Министерство на културата?

Аз мисля, че това е въобще първото подобно действие в историята на България. Все пак Законът за интелектуалната собственост е понятие на пазарната икономика и модерния свят и е непознат по време на нашето тоталитарно минало.

Законът за интелектуалната собственост се появи като нужда в едни стихийни времена /1996-97 година/. Помните тогавашното повсеместно производство на пиратски компактдискове в нашите заводи, както и продажбата им навсякъде.

Тогава бяхме начело на списък 301 (нашумял наскоро като Черния списък – бел. ред.). Благодарение на приетите през 1998 година мерки, се ограничи “обсегът на злото”, така да се каже. По-късно бе одобрена и наредба за оптичните дискове, но като цяло законът бе приет едва миналата година.

Производителите на дискове се следят вече от две министерства – на икономиката и енергетиката и министерство на културата. Мога да кажа, че благодарение на този закон, цялото производство на дискове у нас е вече на светло и България вече не е производител на пиратска продукция.

Всички останали законопроекти се промениха така, че са абсолютно хармонизирани с европейското право. Новост е, че има ускорена и облекчена процедура за граждански искове, така че да се стимулира съдопроизводството и успешното решаване на дела за защита на интелектуалната собственост. И на ниво авторско право, и на ниво индустриална собственост сме хармонизирали нормите с европейското право – нещо, което още много страни-членки не са направили.

Имаме законите и сега остават само два големи въпроса: правоприлагането и манталитетът на обществото. Тази кампания бе резултат от нашата сериозна загриженост да излезем извън червената зона на мониторинговия доклад от есента на 2005 г.

С първия формат на кампанията “Русе – град на правата” през май 2006 ние произведохме много добър позитивен ефект у Европейската комисия. Тогава решихме, че няма да спрем дотук и разписахме един много подробен проект, с който кандидатствахме за финансиране пред Съвета за европейска интеграция. Така се появи “Пиратството ограбва”.

Към тази кампания успяхме да привлечем 30 знакови имена от всички сфери на изкуството, дори художници и скулптури. И много хора питат как така сме избрали хора, които не са застрашени от пиратството.

Тук става дума за позиция на един творец по отношение творчеството, иновациите и творческите права. А не творците да се съберат и да се оплачат един на друг кой колко е ограбен. Цялото общество, потребителите и медиите трябва да си дадат сметка какво означава право и какво означава кражбата на това право.

Това не е лична кауза на хора, които са ексцентрични или интересни. Трафикът на фалшиви стоки и продукти минира икономиката на страната, минира почтения бизнес и поражда огромен сив сектор. Средствата, генерирани от това, финансират организираната престъпност и защо не тероризма.

Въпреки всичко България остава в т.нар. “Черен списък” 301...

Това не е точно така. Искам да ви опровергая. Медиите тиражираха заглавия, но ако прочетете текста под тях, ще видите, че става дума за препоръка.

Има много различни доклади и много препоръки, които формират крайния доклад. Ние също изпратихме нашия доклад, в който става дума за това какво сме свършили и какво смятаме да направим в бъдеще. Официалният доклад обаче излиза през април и тогава ще стане ясно дали България остава в списък 301.

Можем ли да кажем, че 2007 ще е годината, в която ще има напредък в борбата срещу пиратството в интернет?

Аз се надявам, че тази година в съда ще влезе и ще приключи делото на Arenabg. Това е знаково дело, този рейд срещу тях бе точно по времето на “Русе-град на правата”, през месец май.

В момента имам информация, че е пред финализиране съдебното производство и предстои внасяне в съда. Аз очаквам бързо и справедливо решение със съответните наказания.

Какво ви е отношението към медиите и спонсорите, помагащи на дадени сайтове, като arenabg? /Наскоро стана ясно, че най-компрометираният сайт - arenabg, организира конкурс за красота, чийто финал ще бъде излъчен по една от най-големите национални ефирни телевизии у нас, а в самия сайт рекламират институции, които с присъствието си там легитимират и толерират употребата на пиратски софтуер, музика и филми,бел. авт./ Възможно ли е да бъде създаден черен списък на хората и фирмите, подкрепящи пиратството?

Аз мисля, че не е работа на изпълнителната власт да прави такива списъци. Ние сме пазарна икономика, където бизнесът трябва да е достатъчно зрял, за да може да се саморегулира.

Навсякъде в развитите пазарни общества, където има достатъчна степен на отговорност и силно гражданско общество, това го няма. Именно обществото чрез медиите е нещо, което може да създаде непримиримост към подобни явления.

Аз не мисля, че водещи медии трябва да легитимират компрометирани провайдъри като arenabg. Би трябвало самото ни общество да изгражда усещане за нетърпимост към подобни явления. Ето и затова правим такива кампании.

----

Като доказателство, че мерките действат, точно в деня, в който пускаме интервюто, в Самоков бе разбито едно от последните студиа за пиратски дискове.