Новите мерки срещу коронавируса по-скоро се приемат добре и може би ще подействат за намаляване на страховете.
Обществото обаче продължава да изглежда объркано. Не е малка популярността и на алтернативните прочити на ситуацията, според телефонен сондаж на "Галъп интернешънъл" с 800 интервюта, проведен в периода 27-29 ноември.
56% подкрепят новите мерки, 42% - не, а има и малко колебаещи се.Неяснотата за перспективата води и до сериозни дялове на свидетелства за психични проблеми и травми. Не е ясна и картината на настроенията по отношение на ваксините. Но ако се имат предвид обичайните невисоки нива на ваксиниране у нас - няколко процента - сега измерените над две пети готовност са всъщност сериозен дял, според социолозите.
65% от запитаните се съгласяват, че кризата с Ковид на практика е объркала живота им. 34% не смятат така, а има и малко, които се затрудняват да определят.
21% от запитаните пък казват, че имат познати или близки, които в резултат на кризата с коронавируса имат психически проблеми. Тези дялове не са малки и свидетелстват ясно какви щети може да нанесе нагнетяването на допълнителна паника в такива моменти, посочват анализаторите.
Според тях от гледна точка на общественото мнение мерките явно идват навреме, защото обществото в последните месеци като че ли и самостоятелно достигна до идеята за нови по-строги мерки. През лятото, например, мнозинство от над 60% беше против втвърдяването на мерките, въпреки нарастващите и тогава случаи. Към началото на ноември обаче мненията „за“ и „против“ втвърдяване на мерките вече бяха поделени равно.
Без да има особено мнозинство в подкрепа на втвърдяване, това все пак показа, че сериозните числа при новозаразените, а и примерите от чужбина, карат и българите да "свикват с мисълта", че ново затягане е въпрос на време.
Тя пък на свой ред произтича и от неяснотата кога да се очаква краят на кризата. При директен въпрос за очакванията в тази посока, най-голямо натрупване (32%) е в опцията "повече от една година". Надеждата на 25% е, че кризата ще отшуми до пролетта, 16% избират "до лятото", 3% допускат завършекът да e през есента, а 9% - в края на 2021 г. Останалите признават, че не могат да определят.
Това е сериозно отрезвяване спрямо началото на лятото, когато около 60% вярваха, че ще има нормализация до края на годината. С ръста на случаите по-късно през лятото, този дял спадна до около една трета още през юли.
Оптимизмът през лятото се дължеше и на сезонни фактори, и на динамиката на разпространение на вируса, но и на сериозната гласност, която алтернативни разкази за ситуацията придобиха. И сега два равни половини (при известен дял колебаещи се) приемат или отхвърлят философията, олицетворена от доц. Мангъров. Дяловете на одобрение за алтернативната гледна точка никак не са малки. Те показват, ако не разделено, то поне сериозно объркано общество.
Дяловете на одобрение на официалната гледна точка все пак надделяват. Във философията, символизирана от проф. Мутафчийски, все пак одобрението продължава да е малко по-добро – казано общо, пет към три, с известен дял колебаещи се.
Това вероятно се дължи и на факта, че, например, последните мерки бяха обявени изцяло от щаба, а не толкова от политици. По традиция, оценките за професионалистите са по-високи от оценките за политиците в кризата. На този фон, министърът на здравеопазването се ползва и с позитива, че е лекар, и се приема и като професионално лице, според социолозите.
Неизвестността прави така, че мненията да са разделени дори по въпроса за ваксините: на въпроса „Бихте ли се ваксинирали срещу Ковид, когато има одобрена ваксина?“, "Да" казват 43%, но 48% казват "не". Останалите се колебаят. Тук обаче не бива да се избързва с изводите.
На фона на обичайно ваксиниращите се у нас няколко процента делът от 43% принципна готовност не е малък. В отговорите сигурно се отразява и социална желателност, но все пак повече от двама на всеки петима не е малка честота.
CATI (Computer Assisted Telephone Interviewing); национална извадка (800 ефективни интервюта) за населението на възраст 18+ г. 27-29.11.2020 г. 1% се равнява на около 55 хил. души. Абсолютна максимална грешка ±3.3 при 50% дялове.

Nvidia и Meta подкрепиха още една седмица с ръст за S&P 500 и Nasdaq
Киев опитва да окаже влияние в близкото обкръжение на Владимир Путин
Китай отново е водещият препъникамък при продажбите на германките автомобилни марки
АПИ планира първия цялостен ремонт на Аспаруховия мост във Варна
Унгария създава агенция за възстановяване на изгубени активи от ерата на Орбан
Европа се връща към волатилността в сянката на скъпия петрол
Божидар Саръбоюков с личен рекорд и четвърто място в Монако
Времето днес, 11 юли: Слънчево и горещо с температури до 35 градуса
Хороскоп за 11 юли 2026: Везните да внимават с документите, Овните да не бързат с решенията
Синът на Весела Лечева загина при инцидент с джет в Гърция
Мистерия в Разград: Лудогорец мълчи за новия треньор
Силен ход на ЦСКА преди реванша с Дери Сити
Левски и Вуцов били на крачка от провал
Питас счупи близо шестгодишна суша в ЦСКА
Христо Янев готви сериозни промени в ЦСКА
Левски изригна: Син ад ще настане, цял свят ще ви чуе!
„Изтрити от лицето на земята“ от Джо Спейн
Любовен хороскоп за 13 – 19 юли 2026
Италианска шоколадова торта с череши и рикота
Нумерологична прогноза за 11 юли
10 сигнала, че детето е слънчасало
3 лесни рецепти за постна яхния
Осводиха двама от шестимата българи, обвинени в шпионаж от Великобритания
Честваме паметта на св. равноапостолна княгиня Олга
Испания победи Белгия и ще срещне Франция на полуфинал
България, Гърция и Румъния се сблъскват с траен демографски спад
АПИ планира цялостен ремонт на Аспаруховия мост във Варна
България влиза под засилен европейски контрол заради висок бюджетен дефицит, какво следва
Учени пресъздадоха условията в земното ядро с помощта на лазери
Престоят в Космоса може да ускори стареенето, твърдят учени
Биолози разкриха как виждат морските звезди
Китай засне за първи път неуловимата „квазилуна“ на Земята
Blue Origin търси външно финансиране от 10 милиарда долара
НАСА е забранила на астронавтите да говорят за извънземни на Луната