България влязла в Европа с Априлското въстание

Априлското въстание е част от европейския процес на раждането на нациите. В него се долавя духа на Пролетта на народите от 1848 г., заяви изтъкнатият български учен професор Дойно Дойнов в реч по случай 132-та годишнина от неговото начало.

С тържествена заря-проверка снощи в Панагюрище бе отбелязана 132-та годишнина от избухването на Априлското въстание /1876 г./ - най-голямото по време на петте века османско владичество /1396-1878г./. В Панагюрище са се намирали ръководителите на ІV революционен окръг, което превръща града в своеобразна столица на въстанието.

„Панагюрци обезсмъртиха своето име и то трябва да стои начело в новата българска история“, пише летописецът на Априлската епопея Захари Стоянов. Тържествената церемония се състоя на площад „20 април“. Тържествено слово прочете известният български историк професор Дойно Дойнов, председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“.

Априлското въстанието е „връх в борбите на българския народ за освобождение – част от европейския процес на раждането на нациите“, заяви професор Дойнов. „В него се долавя духа на Пролетта на народите от 1848 г.

Въстанието бе българската революционна пролет. Продължение на заветите на Раковски, Ботев и Левски“, подчерта професор Дойнов. Той отбеляза, че „от дистанцията на времето, макар въстанието да е завършило с военно поражение, то има цената на политическа победа“.

„Последвалата Руско-турска освободителна война /1877-1878г./ доведе не само до освобождаването, но и до възстановяването на българската държава“, която бе 17 или 18-та в Европа от над 50 съществуващи днес на стария континент, каза професор Дойнов. Той отбеляза, че „чествания като днешните не са само въпрос на памет, но и оценка на миговете, които ни карат да се замислим за бъдещето на нашите деца и внуци“.

През 1848 г. Европа е разтърсена от революции, останали в историята под името Пролетта на народите, прекрасно описани от големия британски историк Ерих Хобсбаум в многорафията „Векът на революциите: 1789-1848“. Революционната вълна обхваща южна Италия, Франция, германските княжества, Австрийската империя, Унгария. Във Франция е сложен край на управлението на краля-буржоа Луи-Филип /1830-1848 г./, дядо на Фердинанд І Български, и е провъзгласена ІІ Република. В Австрия е свалено почти половин вековното управление на княз Клеменс фон Метерних, символ на реакцията в Европа. В Унгария започва национално-освободително движение, оглавено от Лайош Кошут.

Революциите в Централна Европа имат голямо социално и политическо значение. Приети са конституции, отменено е крепостничеството в Австрийските и Германските земи. Все пак с намесата на руския император Николай І /1825-1855/ революционното движение е потушено и в Европа отново настъпва мир, което е една от основните характерни черти на руската доминация на стария континент в периода 1814-1853 г.