Как ще бъде уредена медицинската помощ по въздуха у нас?

Между 5 и 10 медицински екипа за една хеликоптерна база ще са необходими за оказване на помощ по въздух, заяви в интервю за БТА проф. Любомир Алексиев, началник на катедра "Авиационна и морска медицина" към Военномедицинска академия.

Хеликоптерите могат да се ползват за оказване на медицинска помощ на не повече от 100 километра разстояние. В момента се провеждат тестовете за физическа и психическа подготовка на кандидатите за медицински екипи, които ще работят на хеликоптерите.

Целта е до юни да има 40 подготвени медици. Кандидатите, които преминават тестовете в момента, са лекари и медицински сестри, основно от големи столични болници. За хеликоптерните бази ще се необходими 5-10 екипа на база, като до юни трябва да има обучени най-малко 40 човека, каза още проф. Алексиев. В един екип има един лекар и една медицинска сестра, допълни той.

След даването на еднодневно дежурство в хеликоптерната база медиците ще продължават да работят в основните си лечебни заведения.

Обучението на екипите

Лекарите и медицинските сестри, които се подготвят да работят в хеликоптерите, ще преминат курс в две насоки – авиационна физиология и авиационна безопасност. Авиационната среда е особена за човека и влияе върху жизнените му функции, допълни лекарят. И уточни, че екипите ще бъдат обучавани за онези физически фактори на летателната дейност, които влияят върху здрав и върху болен човек. Ще се обърне сериозно внимание на негативните влияния, посочи още проф. Алексиев.

По думите му второто направление - авиационна безопасност, съвсем не е за пренебрегване. Всеки полет има своите особености и медиците трябва да са запознати с всички правила за безопасност при провеждане на такива операции за оказване на медицинска помощ по въздух. Медиците ще опознаят много специфики по отношение на пребиваването на хората във въздушна среда с въздухоплавателни средства. Подготовката за пребиваване на височина ще се извършва в хипобарна камера, която симулира изкачване на височина. Тя се използва предимно за пилоти на изтребители или транспортни военни самолети.

Негативните влияния на средата

Пребиваването на височина води до дисбария – нарушено барометрично налягане. Промяната в него настъпва и при излитане, и при кацане, така че за кратко време човешкият организъм се подлага на сериозни влияния. Дисбарията води до хипоксия, до декомпресионни разстройства в организма, до барокавепатия, допълни проф. Алексиев.

При хеликоптерите височините не са толкова тежко проявени, но за хора, които страдат от определени заболявания и се транспортират с хеликоптера, могат да се окажат доста силно влияещи, а това трябва да се има предвид от екипите на борда, които се грижат за тях.

Медиците трябва да знаят какво може да очакват на борда вследствие на промените. Хеликоптерът се движи с 200-300 километра в час и ускоренията влияят както на болен, така и на здрав човек, но при болния може да се прояви доста по-негативно. Това трябва да се има предвид, защото ускорението води най-често до промени в хомеостазата на организма, което означава, че течната съставка в организма се преразпределя по посока на инертните сили, предизвикани от ускорението. Получава се преразпределение на телесните течности в посока, обратна на ускорението, добави лекарят.

Оказване на помощ по въздуха

Тази „битка“ - за осигуряване на помощ по въздух, се води от много години и ето сега се случи така, че напреднахме доста, но най-важното е, че успяхме да срещнем авиацията с медицината в един екип, каза още проф. Алексиев. Авиомедицинската евакуация е процес между авиация и медицина, свързани с един център и в този център стои пациентът. Всичко друго се движи около него – транспортът, медицината, логистиката, финансите. В центъра стои пациентът и когато се обърнем към него, виждаме, че се нуждаем от всички тези компоненти, за да можем адекватно да го транспортираме до съответното място.

В областта на оказването на медицинска помощ по въздуха най-добре се справят Швейцария, Германия, в Италия доста напреднаха през последните години, каза още лекарят. По думите му добър пример е и Полша, където авиомедицинска евакуация се извършва както с хеликоптери, така и със самолети.

При по-големи разстояния транспортирането на пациент трябва да се извършва със самолет. Хеликоптерът е ефективен при разстояние до около 100 километра, а освен това в хеликоптера може да се превози само един пациент. При необходимост от транспортиране на 300-400 километра трябва да се използва самолет, посочи проф. Алексиев.

Когато се транспортира бебе или по-голямо дете, на борда трябва да има освен анестезиолог – реаниматор, неонатолог, педиатър. Това е предимството на самолета, в който може да се превозят повече пациенти и да има многоброен медицински екип, коментира специалистът.

Има ли риск при оказване на спешна помощ по въздух

Ако се спазват правилата за безопасност, не би трябвало да се стигне до инцидент, каза проф. Алексиев в отговор на въпрос какъв би бил най-големият риск при оказване на спешна помощ по въздух. Авиационният транспорт е най-сигурният транспорт, но се случват инциденти и статистиката показва, че в 80 на сто от случаите те са в резултат на човешка грешка.

Ако медик на борда се нуждае от помощ

Целта на предварителния подбор на екипите е да има здрави медици, но прилошаване по време на полет може да се случи на всеки, дори и на най-опитните. Това зависи от моментното разположение на човека, от психологическата му нагласа и др. Дори и на най-здравия човек може да се случи здравен инцидент на борда, но затова се вземат предварителни мерки – специални процедури, които се прилагат, ако на някой от екипажа му прилошее.

(Десислава Пеева, БТА)