Галъп: Едва 9,6% искат националният празник да бъде сменен с 24 май

Принципна подкрепа за правни реформи, но без особена запознатост; нежелание за намаляване на правомощията на президентите; почти никаква подкрепа за смяна на националния празник или за толериране на двойно гражданство във властта.

Това сочи най-новото изследване на "Галъп".

Първата по-цялостна публикувана проверка на общественото мнение по отношение на предложения за промени в конституцията очаквано показва ниска запознатост с немалка част от обсъжданите идеи. Все пак, отличават се няколко обществени инстинкта: попътен вятър за съдебните промени, противопоставяне на идеите за намаляване на президентските прерогативи, както и липса на разбиране по отношение на промяната на националния празник или по отношение на идеи като утвърждаване на възможността за двойно гражданство в пасивното избирателно право. На този етап данните носят по-скоро характера на хипотези, защото видимо липсва детайлна дискусия и запознатост, а и се намираме в летния период, който не предполага високи нива на интерес към политиката.

Изводите са от августовското издание на редовната независима изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“. Изследването е проведено чрез интервю „лице в лице“ с таблети в периода 3-11 август сред 807 пълнолетни българи.

„Галъп интернешънъл болкан“ провери отношението към наличните към началото на август посоки на потенциална конституционна промяна. Липсата на особено детайлна информация, промените в движение, както и очаквано ниското ниво на запознатост, особено в летния сезон, правят данните по-скоро експериментални, а и не позволяват особено конкретни формулировки на въпросите. Но, така или иначе, впечатление прави по-високото ниво на убеденост, когато става дума за промени, свързани с овластяване на гражданите или с реформи в съдебната система, и по-високи нива на колебание и на отричане, когато става дума за намаляване на президентските правомощия. Вероятно текущата популярност на президента оказва влияние, а следва да се има предвид също, че темите, свързани със съдебната реформа, са налагани от години на фона и на бездруго ниски нива на доверие към съдебната система. Сериозна съпротива среща добилата популярност теза за промяна на националния празник. Идеите за повече толериране на двойното гражданство в политическите институции явно също се натъкват на инстинктивна боязън.

Например, 61,3% се съгласяват, а 12,2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да подава индивидуална конституционна жалба, т.е. всеки български гражданин да може да се обръща към Конституционния съд. Цели 49,7% не показват никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият съдебен съвет да се раздели на две – съдийски съвет и прокурорски съвет. 35,5% са на този етап „за“, 14,8% са към момента „против“. Идеята хора с двойно гражданство да имат право да бъдат министри и депутати в България среща ясна интуитивна критика: 65% не се съгласяват с такава перспектива, а 17,5% се съгласяват. Останалите не могат да отговорят. 29% са „за“ да се намалят правомощията на президентите у нас при съставянето на служебни правителства, но 44,3% са „против“. Останалите не могат да формират мнение. Този обществен инстинкт се потвърждава и в отговора на въпроса за правомощията на президентите по отношение на съдебната власт: 38,5% са отрицателно настроени към идеята за тяхното намаляване, срещу 34,4% положително настроени, а останалите не могат да формират ясно мнение. По този показател ясни обществени позиции на практика липсват – личи объркване и по-скоро неохота. Явен е инстинктът обаче по отношение на главните прокурори у нас: 56,2% приемат най-общо намаляване на правомощията им, а 17,4% са против това. Останалите се колебаят.

Въпросът за националния празник също беше експериментално проверен. Добре би било по темата да се чуят различните мотиви и други изследователски институти да покажат своите трактовки по темата, включително извън летния сезон. Но на първо четене не се вижда сериозна степен на противоречие в масовото съзнание между трети март и двадесет и четвърти май, а самата промяна на националния празник не среща почти никаква подкрепа. Въвеждащият, възможно най-общ, абстрактен и в същото време личен, въпрос кой от двата празника се харесва повече показва следната картина: 33% назовават трети март, а 10,7% назовават двадесет и четвърти май. 48% са в „средната“ опция от типа харесвам ги еднакво, но има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника. Останалите не могат да отговорят. Както може да се очаква, сред големите електорати известни вариации има сред тези на ДПС и „Демократична България“, но в общи линии структурата на мненията не показва драматични разлики по електорати.

Последното се доказва и в директното питане от типа „оставяме или променяме датата и с коя друга“. 69,3% приемат оставането на трети март, а общо 14% се разпределят в различни други опции измежду официалните празници, свързани с националната история: 9,6% искат смяна с двадесет и четвърти май, 3% – с шести септември, а 1,4% – с двадесет и втори септември. Останалите не могат да отговорят.

Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“. Изследването е проведено между 3 и 11 август 2023 г. сред 807 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.