Балканите са силно сеизмичен район: Има ли опасност от силен трус у нас?

Балканите са силно сеизмичен район, но Гърция и Турция са с по-сеизмични територии от тази на България. В Гърция и Турция земетресенията и като количество, и като сила, са много повече от земетресенията в България, но териториите на тези две държави са и по-големи от тази на нашата страна. В Румъния има също едно много силно сеизмично огнище - във Вранча.

Това заяви за БТА член-кореспондент проф. Николай Милошев - директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география при Българската академия на науките (НИГГГ-БАН), попитан за твърдението на турския учен проф. д-р Мехмет Али Кая, че "през Пловдив минава голям разлом, който стига до Одрин и се очаква някога да причини земетресение с магнитуд до 7 по скалата на Рихтер, като най-застрашените населени места ще са Чирпан, Пловдив и Стара Загора".

"Във връзка с това къде може да се случи дадено земетресение имаме сеизмично райониране на страната и знаем къде са възможните центрове, където е възможна повишена сеизмична активност. Пловдив, Чирпан и Стара Загора са в райони с повишена сеизмична активност. Сеизмично райониране е правено един път, след това е имало и актуализация. На базата на историческите земетресения, които са се случвали, и на строежа на земната кора, в тези региони се предполага каква е максималната степен, която може да се случи, като земетресение. Това също е известно. И остава третият въпрос - кога може да се случи дадено земетресение, и на него никой по света още не може да намери еднозначен отговор. Ако се предположи, че се каже, че другата седмица може да се случи земетресение, резултатът от паниката, която ще настъпи и щетите, ще бъдат много по-големи от дадено земетресение", коментира член-кореспондент проф. Николай Милошев.

Няма никакви причини в момента да смятаме, че има някаква промяна в сеизмологичната обстановка, категоричен бе директорът на НИГГГ-БАН.

"Никъде в света не се прогнозират земетресения, дори и в Япония, но там има предупредителни системи", подчерта той.

Той обясни, че в Япония имат предупредителни системи и тяхната функция е да се задействат известен брой секунди преди самото земетресение, защото съвременните комуникационни средства са по-бързи, отколкото се разпространява сеизмичната вълна.

Например за България, единствената смислена предупредителна система е евентуално за земетресения от Вранча в Румъния, тъй като разстоянието е по-голямо и се очаква, че до София информацията ще се получи до 20-30 секунди преди самото земетресение да се усети, каза директорът на НИГГГ-БАН.

В Япония тези предупредителни системи се използват, за да се спре електричеството, да се намали скоростта на бързите влакове, да се изключат, при възможност, реакторите на атомни електроцентрали и по този начин да се намалят щетите от земетресението, обясни проф. Милошев.

Той припомни, че чисто исторически най-силното земетресение у нас е станало в Крупник през 1904 г.

Проф. Николой Милошев каза, че през април 1928 г., в разстояние на четири дни, край Чирпан са станали две много силни земетресения. За едното се счита, че е било с магнитуд 6,8, а другото е било на 18 април, с магнитуд 7. Това второ земетресение е било с епицентър в района на село Поповица.  За щастие то се е случило на обед, в хубаво време и голяма част от хората не са били в къщите си и това е предотвратило още по-голям брой жертви.

Това обаче не е най-силното земетресение в България, тъй като най-силното е станало в района на Крупник и е било на 4 април 1904 г. Определя се, че магнитудът на това земетресение е бил около 7,8, каза проф. Николай Милошев. Трябва да се има предвид, че тогава не е имало прибори за определяне на магнитуда на земните трусове и това е ставало с наблюдения от разрушителните действия, които е имало и определенията за магнитуда в този период са много ориентировъчни", обясни директорът на Националния институт по геофизика, геодезия и география при Българската академия на науките. (БТА, Димитрина Ветова)