Езикът на политиците – липса на етикет, агресивен и обиден дори за кръчма

В навечерието на празничния 24 май Dnes.bg разговаря с проф. Надежда Сталянова, преподавател в Софийския университет и изследовател на езика ни във връзка с преподаването на български език и езика на политиците.

- Проф Сталянова, от години вие и доц. Владислав Миланов, заедно със студенти, провеждате наблюдения върху езика на политиците. Как се промени той напоследък и особено в поредицата от предизборни кампании?

Със съжаление трябва да отбележа, че още преди десет години прогнозирахме, че в политическата реч настъпва агресията, незачитането на колегата, опонента и другия изобщо. Това вече е реалност и норма за публичното общуване в България. От една страна хората в най-представителната и висока институция в България говорят по начин, по който е обидно дори да се говори в кръчма. Особено през последната година обидите, агресивното поведение, тоталното нарушаване и неспазване на езиковия етикет бяха като отличителна черта за Парламента.

От друга страна политическото говорене стана съвсем неразбираемо. Непосредствено преди падането на редовното правителство преди два месеца всички помним как в ефир се чуваха откъслечни реплики от някой политик, а ние, обикновените хора, нищо не разбирахме от тях. На следващия ден във всички медии се събираха политолози, социолози, анализатори, за да предположат какво е имал предвид политикът. И пак не ставаше ясно. Всичко това говори за десемантизацията, за загубата на смисъл в политическата реч. Ние като че ли имаме нужда от превод или преводачи от политически език на български език.

- Знам, че имахте проект да изследвате общуването по време на кризи. Какво по-точно включва той? Куцат ли у нас кризисните комуникации?

Ефективното общуване в кризисни ситуации е от особена важност. Като че ли целият ни живот минава в кризи – от политически, икономически и социален характер. Правилно подадената, формулирана информация от страна на ръководни институции, в официално общуване, може да предотврати кризи или социална дестабилизация. Общуването с администрацията може да е проблемно, понякога има неразбиране в комуникацията между учители и ученици, между лекари и пациенти. Например помним как по време на пандемията от Ковид-19 неправилното комуникиране от страна на институциите вся хаос, породи неразбиране и процъфтяване на теории на конспирацията. 

Във връзка с това миналата година стартира един мащабен научен проект – „Българският език в държавните институции и в публичното пространство – кризи на общуването и общуването по време на кризи“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на МОН. Екипът се ръководи от доц. Владислав Миланов от Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, в него са включени утвърдени имена на учени от страната и чужбина. Ще се опитаме да откроим проблемните места в тази комуникация, както и целта ни е да предложим модели, чрез които тя да стане ефективна и действаща за двете страни в процеса.

-  Виждате ли луфт между онова, което се изучава в училище, и онова, което трябва да знаят в езиково отношение студентите, и особено студентите филолози? Къде се къса нишката?

Разбира се, че у някои студенти има пропуски, що се отнася до граматиката и усвояването на книжовната норма. Затова в Софийския университет още в първи курс студентите  започват обучението си с практически занятия по езикова култура, където пропуските се запълват и се преминава към по-теоретичен подход към езика чрез всички езиковедски дисциплини.

-  Обеднява ли езикът ни в последните години? Как можем да променим тенденцията

Категорично не. Даже ми е малко странно да говорим за обедняване на даден език, защото основната функция на всеки език е комуникацията – тоест някой да предаде определена информация на даден адресат. Ако хората, ползващи даден език, успяват да комуникират помежду си, значи езикът изпълнява функцията си. Различно е обаче, когато говорим за беден или ограничен лексикален запас на някой човек – тоест способността на всеки от нас да се възползва от потенциала на езика, от синонимите, позволяващи ни да детайлизираме посланието си, от стилистичните нюанси на различните думи, от цялата палитра, назоваваща дадено явление, да подберем точно тази дума, която най-добре би паснала в нашата ситуация. Богатият и разнообразен речник се развива целенасочено и е въпрос на личен избор на зрелия човек дали да инвестира в тази посока.