Традиционни български инструменти като тамбура, гъдулка и кавал ще изчезнат до 10-15 г.

Ако не се обърне внимание на фолклорния музикант, някои традиционни български инструменти като тамбура, гъдулка и кавал ще изчезнат до 10-15 години. Сериозната липса на кадри, които да попълнят фолклорните ансамбли, ще доведе до прекратяване на тяхната дейност, а оттам – до погубване на българския фолклор. Това показва анализът от проведено теренно проучване сред професионалните фолклорни ансамбли и училища с музикално-фолклорно образование в страната и резултатите са доста тревожни.

Проучването на Българската музикална асоциация (БМА) беше представено на кръгла маса на тема „Професията фолклорен музикант в България – състояние и проблеми на образованието и реализацията”. Участваха служебният  министър на културата Найден Тодоров, представители на 10 професионални ансамбъла, ръководителите на проекта - Димитър Христов и Антоанела Петрова, членове на управителния съвет на БМА и авторът на финалния анализ – доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН.

Причините за тежкото състояние на сектора, разбира се, са много, но един от основните проблеми е ниското заплащане на труда, без възможности за финансов растеж, което води до липсата на престиж на професията и фактът, че младите хора не желаят да се занимават професионално с фолклор, а заетите в сектора са предимно в пенсионна възраст, смятат от БМА.

По време на кръглата маса бе дискутирана и необходимостта от изграждане на дългосрочна стратегия за развитие на сектора.

„Най-важната за мен тема е статутът на ансамблите, защото, когато се намери допълнително финансиране, те няма как да се възползват от него, тъй като не са юридически лица, а назначени служители към общини. Както знаем обаче повечето общини нямат достатъчно пари. За съжаление, и държавата няма достатъчно пари. Но какво ще стане, ако общините и държавата работят заедно? Тогава парите ще стигнат. И има в закона предвиден начин как държавата и общините да работят заедно, а именно регионални културни институти“, коментира Найден Тодоров.

„Това е и едно от основните предложения на БМА, около което министърът и представителите на бранша се обединиха, а именно – професионалните фолклорни ансамбли да бъдат отделени като самостоятелни музикално-сценични институти, което ще насърчи по-ефективно управление на бюджета и приходите им и възможност да изработят дългосрочна стратегия за развитието си. Подходяща форма за ансамблите е превръщането им в регионални културни институти, която позволява комбиниране на държавно и общинско финансиране и възлагането на държавни задачи за популяризиране на фолклорното изкуство“, допълват от БМА.

(БТА)