Денят на народните будители е отговор на духовната криза след Първата световна война

Историкът Йордан Миленов смята, че противопоставянето между Хелоуин и Деня на народните будители е изкуствено и ненужно.

"Вдига се излишен шум. Някакъв кмет забранил празника. Знаем от историята, че всяка една забрана води до популяризиране, излишно популяризиране на дадено нещо, така че този медиен шум, който се вдигна в последните дни, е напълно излишен", каза той в пред "България сутрин".

От историческа гледна точка Хелоуин има своите корени в древните вярвания на народите от Британските острови, още от IV век пр.н.е.

"Това е свързано с общението на човека с отвъдния свят, което го има и в гръцката митология. Един постоянно повтарящ се мотив, който срещаме на какви ли не места, включително и при Фройд, Юнг - демоничността на човешката личност, опитът на тези демони, които са в нас, да бъдат озаптени. Човечеството от зората на своето съществуване се опитва да се бори с това нещо", поясни историкът пред Bulgaria ON AIR.

В България Денят на народните будители се появява като своеобразен отговор на едно друго историческо предизвикателство – загубата на духовна посока след Първата световна война.

Празникът се чества за първи път официално през 1922 г. по инициатива на министъра на просвещението Стоян Омарчевски, като символ на възраждане на националния дух след тежкото поражение.

"Денят на народните будители е избран на 1 ноември неслучайно — по стар стил това съвпада с 19 октомври, Деня на свети Иван Рилски. Той е небесният покровител на България. Може би първият будител, който се появява по нашите земи", отбеляза Миленов.

По думите му всяко време има своите будители.

Днешните може би не са книжовници от ранга на Паисий или Вазов, но са учители, общественици и хора на духа, които със своята работа пробуждат интереса към знанието и националната идентичност.