Езеро за шарани или национална гордост

За АЕЦ „Белене“ няма място на пазара.

Това е категоричното мнение на проф. Пламен Цветанов – един от авторите на изследването на БАН от 2009 година „Електроенергетиката на България – развитие и обществена цена“.

Първият му аргумент е, че електричеството, което ще произвежда централата, не е необходимо.  

До 2020 година България се нуждае от 37 милиарда киловатчаса годишно. Ако се построят всички предвидени проекти - нова централа в Марица изток и АЕЦ „Белене“, страната ни ще има излишък от 38 милиарда киловатчаса. Досега България е изнасяла максимум 7-8 милиарда киловатчаса и то когато в съседните страни имаше дефицит, а сега заради кризата има излишък. Електроенергията от новата атомна централа просто няма къде да се продаде, смята професор Цветанов.

Допълнително, при търсенето на инвеститор НЕК декларира, че ще изкупува произведения от централата ток 15 години. По сметки на БАН това означава 13-15 милиарда евро. „Слава Богу,  това като че ли вече отпада“, коментира проф. Цветанов.

Друг ключов аргумент: цената на тока от АЕЦ „Белене“ ще е твърде висока. По сметки на БАН себестойността ще е 6-7 цента. Според документ на ЕК себестойността на тока, произвеждан от атомни централи в Европа, до 2030 година ще бъде 4-4,5 цента. „Това значи, че АЕЦ „Белене“ е неконкурентоспособна, защото има себестойност почти два пъти по-голяма“.

БАН разглежда и друг аспект – в момента енергийната зависимост на България е около 72%, а за суровия нефт, природния газ и вноса на ядрено гориво от Русия е 100%. Изграждане на АЕЦ „Белене“ ще увеличи зависимостта от Русия, което противоречи на политиката за национална сигурност и концепцията на ЕС за намаляване на енергийната зависимост.

„Проектът вече прерасна от енергиен и икономически в политически. Политически, в смисъл на сфери на влияние. Всички знаят, че има огромен натиск от руска страна да се построи тази централа в европейското пространство“, коментира проф. Цветанов.  

Чисто технически въпрос е защо трябва да строим мощности, които са от последните две десетилетия на миналия век, след като централата не е необходима преди 2030 година. В момента 10 страни разработват ядрени реактори от четвърто поколение. Те са по-ефективни и ще имат значително по-малко и дори напълно рециклирани ядрени отпадъци. „Въпросът с ядрените отпадъци изобщо не е решен, дори за АЕЦ“Козлодуй“, припомни проф. Цветанов.

И нещо като заключение: „След като тази централа няма място на пазара, ясно е, че ще се намерят някакви начини българският народ - тази генерация и бъдещите, да изплащат грешките на тези, които правят по някакви съображения едни инвестиции, които имат съвсем друг контекст – т.е имат някакъв корпоративен интерес и чужд интерес“.

Трябва да има АЕЦ “Белене“ и проектът трябва да бъде задвижен възможно най-бързо.

Това пък е категоричното мнение на Владимир Владимиров от федерация „Атомна енергетика“ към КТ “Подкрепа“.

Атомната енергетика в България трябвало да се развива първо, защото тя e произвеждала най-евтиния ток. „В атомната енергетика работят специалисти на световно ниво. Това е огромен ресурс, който е голям грях да бъде погребан“, е другият аргумент на синдикалиста.

По въпроса дали страната има нужда от електроенергията, която централата ще произвежда, Владимиров не говори с числа.

„До времето, когато ще започне да произвежда АЕЦ „Белене“, мисля, че доста неща ще се променят на този свят и по отношение на потребление, и по отношение на цена. Така че според мен тя ще бъде рентабилна“, смята Владимиров.

Все пак това било въпрос на преговори, на договори и на правителството.

„Ние няма да стоим десетилетия в криза. Във всички случаи ще има подем на икономиката, а и защо да не разчитаме на това, че една част ще се изнася. Ние сме конкурентни и в смисъл, че можем да произвеждаме такава енергия. Наоколо страните нямат този кадрови ресурс, за да обхванат този бранш“.

Не би трябвало да се загърбва проектът поради, доколкото чуваме от медиите, натрупано лошо финансово досие“, е категоричното мнение на синдикалиста.

Владимиров не изпитва притеснения по отношение на енергийната зависимост от Русия.

„Едва ли в момента Русия е някаква политическа заплаха за нас. Мисля, че не е много голяма алтернативата ни в сферата на развитие на атомната енергетика. От кого точно да бъдем зависими, ако точно така разглеждаме въпроса.  В края на краищата това са търговски договори, на базата на които ще се решат и някакви отношения“.

И нещо като заключение: „Трябва да продължи проектът по-скоро. Всяко забавяне носи оскъпяване, а и започваме да си губим и специалистите. А един ядрен специалист е доста скъпо нещо. Тези всички хора ние ги държим – от малките реактори на „Козлодуй“, има консервация на кадри, но това не може да бъде вечно. И в това отношение трябва да се бърза“.