Защо е малко вероятно мирният план на Тръмп да сложи край на войната в Украйна

Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп засилва усилията си да наложи преговори за прекратяване на пълномащабното нахлуване на Русия, един централен въпрос виси над Вашингтон, Киев и Москва: Какво ще се случи след това - и може ли този натиск да доведе до нещо?

Отговорът, според анализаторите, е все по-ясен.

Въпреки седмиците на трескава дипломация и натиск от Вашингтон, признаците, появяващи се преди посещението на американския пратеник Стив Уиткоф в Москва тази седмица, изглеждат мрачни.

Само дни преди консултациите между САЩ и Украйна във Флорида на 30 ноември, руският президент Владимир Путин сигнализира, че не вижда причина да прави смислени отстъпки. Той отхвърли разговорите за напредък, отново свързвайки прекратяването на огъня с оттеглянето на Украйна от неокупирана територия - нещо, което не е възможно за Киев.

Междувременно Киев също не желае да се подчини на максималистичните искания на Кремъл.

"Нещо съществено трябва да се промени на място, за да може едната или дори и двете страни да стигнат до заключението, че нямат почти нищо да спечелят от продължаването на войната“, каза експертът по международна политика Джени Мадърс.

Докато екипът на Тръмп се опитва да съживи застоялата дипломация, Kyiv Independent обяснява защо планът е обречен на провал и какво да очакваме.

Украйна и Русия са на различни полюси

Когато САЩ представиха своето 28-точково мирно предложение, което много наподобява документ, представен от Русия на Вашингтон през октомври, то беше посрещнато с шок и учудване в Украйна.

Ключовите му точки, включително признаването на руския контрол над Крим и Донбас, ограничаването на военните сили на Украйна и спирането на стремежите на Киев към НАТО, отразяват дългогодишните искания на Кремъл.

Според Олексий Мелник, съдиректор на програмите за външни отношения и международна сигурност в Центъра "Разумков“ в Киев, "изглежда, че планът е бил предназначен да подпомогне капитулацията на Украйна“.

Но няма индикации, че Русия ще приеме каквото и да е предложение, което не отговаря на това.

Докато Киев повтаря своите "червени линии“ в преговорите – никакви ограничения върху съюзите или военните действия и никакво признаване на руската окупация – става ясно, че те пряко противоречат на целите на Русия: анексиране на територии, възпрепятстване на пътя на Украйна към НАТО и отслабване на способността ѝ да се защитава.

Преработен план, изготвен по време на разговори между американски и украински представители по време на отделни срещи в Женева и Флорида миналия месец, не е публикуван.

Най-спорните въпроси, като например територията, са "поставени в скоби“ за по-нататъшно обсъждане, заяви Украйна – и именно заради тези теми Москва може да отхвърли новия план.

"Украинските войски ще се изтеглят от териториите, които окупират, и тогава боевете ще престанат“, каза Путин на 27 ноември, очевидно визирайки украинските региони, за които Русия е предявила претенции на фалшивия референдум от 2022 г.

Общ преглед на бойното поле

Използвайки прикритието на мъгливото есенно време и численото си предимство, Русия постига бавен, но стабилен напредък на юг и изток, използвайки малки пехотни части.

Анализатори казват, че руските сили вече контролират по-голямата част от Покровск, ключов град-крепост в Донецка област. Експертът по отбрана Виктор Кевлюк предупреждава, че ситуацията в сектора Гуляйполе в Запорожка област се е превърнала в "най-заплашителната и динамична“.

Тъй като Украйна продължава да се бори с недостиг на работна сила и чуждестранната военна помощ намалява, страната е изправена пред тежка зима.

Въпреки че министърът на армията на САЩ Дан Дрискол е казал на украинските власти, че е по-добре да сключат бързо мирно споразумение, отколкото да се изправят пред поражение, експертите възразяват.

"Ситуацията днес е много трудна, но това не е причина да се спре бойът“, на мнение е Кевлюк.

Какво всъщност би могло да окаже натиск върху Русия?

Но точно както колапсът на украинската отбрана не е неизбежен, така и Русия не е изправена пред поражение.

Антон Барбашин, гостуващ изследовател в Европейския съвет по външни отношения, заяви, че нищо не подсказва, че Москва е на път да се изправи пред достатъчно голям неуспех, за да промени стратегията си.

"Развитието на бойното поле може да повлияе на вземането на решения, но към момента не изглежда реалистично Русия да претърпи военно поражение скоро", каза Барбашин.

С двете страни, които са се окопали, възниква очевидният въпрос: Какво би могло да принуди Русия да се отдръпне от максималистичните си искания към Украйна?

Икономически Русия страда, но далеч не е срината.

"Руската икономика страда, но все още не е колапс“, добави Барбашин, казвайки, че системата показва достатъчно устойчивост, за да може Путин да я удължи още една година, без да се изправя пред екзистенциален натиск.

Най-силният лост на Вашингтон би бил санкционирането на Китай или Индия, ключовите купувачи на петрол за Русия.

По-рано тази година Тръмп предложи налагането на тарифи на държави, купуващи големи обеми руски петрол. Но досега той е санкционирал Индия само с 25% тарифа - символичен ход.

Михаил Полянски, постдокторант в изследователския отдел „Международни институции“ на PRIF, заяви, че САЩ няма да рискуват удар върху собствената си затруднена икономика, какъвто биха могли да донесат тарифите.

Накратко, Кремъл чувства слаб външен натиск.

"Този ​​тип война те могат да поддържат известно време“, каза преди това руският опозиционен политик Владимир Милов пред Kyiv Independent.

Според Полянски "икономическа криза, големи поражения на бойните полета, разломи на елита - нищо от това все още не се проявява. Путин няма стимул да действа".