Ранените украински войници си правят татуировки като форма на терапия ВИДЕО

Олександър Самус с радост би продължил да работи като карикатурист, ако не беше руската бомба, която избухна под къщата му, почти убивайки сина му тийнейджър. 

"Това беше преломният момент, можете ли да си представите как се чувствах?“, попита съкрушеният баща.

Противно на волята на жена си, той се присъединява към украинската пехота, като първо се учи как да използва картечница, преди да стане снайперист и да служи в битката за Бахмут.

В окопите около града, който най-накрая падна под властта на силите на Кремъл след изтощителна обсада, неговите другари откриват уменията му на художник и го карат да рисува техни близки. В същото време той развива новооткрита оценка за татуировките, които те носят.

"По-възрастните поколения, като моите родители, ме научиха, че татуировките са нещо лошо – само за затворници и престъпници“, откровен е Олександър.

Нова гледна точка

Преживяването от войната промени неговата гледна точка и той реши, че не само иска своя собствена татуировка, но и иска сам да научи занаята.

Много украинци са претърпели същата промяна – откакто започна пълномащабната инвазия на Русия, татуирането се превърна в жизненоважно средство за изразяване на украинската идентичност и честване на нейната култура. За добро или лошо, то се очертава като неочакван източник на терапия за ранените в боевете.

През декември 2023 г., докато се бие в непознат терен в Донецк, Самус стъпва на противопехотна мина, която откъсва десния му крак. Девет операции по-късно му е поставена протеза. Отнема му над седем месеца, за да се научи да ходи отново.

"Рехабилитацията мина по-добре, отколкото очаквах, но все още имаше въпрос какво ще правя след това", спомня си Олександър.

След близо четири години война, украинското правителство не разполага както с човешки ресурси, така и с ресурси, за да подкрепи много ранени ветерани, докато се връщат към цивилния живот.

Самус е искал да започне да се занимава с татуировки, но му липсва лиценз и оборудване. Той също така е бил наясно с рисковете за здравето, свързани с татуирането.

"Нужна е чиста среда [за татуиране] – това е голяма отговорност", разкрива Олександър, цитиран от The Telegraph.

Връщане към цивилния живот

Изследвания показват, че татуирането, особено когато се прави в неформална обстановка, може да бъде свързано с повишен риск от хепатитни инфекции. Небезопасните практики, включително използването на нестерилизирани игли или замърсено мастило, също повишават риска от други кръвно предавани инфекции като сифилис или ХИВ.

Олександър Самус беше представен на основателите на ново студио за татуировки, Vovk Studio, създадено специално за подпомагане на рехабилитацията на ранени войници.

Неговите основатели, Олена Вовк и Наталия Щедлкунова, имат тесни връзки с украинската армия. Самата г-жа Щедлкунова е ветеран, а съпругът ѝ е убит в първия ден на инвазията, докато синът ѝ, Евгений Олегович Громадски, е възхваляван като най-младия герой в Украйна за ролята си в защитата на Харков от руснаците.

Двете дами са разработили курс, който обхваща историята и изкуството на татуирането. Заедно с 30 други студенти, повечето от които войници, Олександър първо практикувал върху изкуствена кожа, преди да завърши татуирането на модели под ръководството на опитни учители.

"Когато си правя татуировка, забравям всичко, което се случва. Когато си бил във войната две години, събираш много негативизъм – винаги си стресиран, опитваш се да забравиш ужасните неща, които си видял", споделя Олександър.

"Но работейки тук в студиото, чувствам, че се връщам към цивилния живот. Потопена съм в изкуството и живея в различна реалност", споделя една от основателките на студиото.

Олена Вовк каза, че огромните пропуски в грижите за ветераните, както и в подкрепата за военните семейства, са били част от вдъхновението за студиото. "Нашите войници нямат програми за рехабилитация“, казва тя, добавяйки, че вярва, че войната е променила образа на татуирането в украинското общество.

Преди войната хората като цяло са били по-срамежливи по отношение на трайното маркиране на телата си, казва тя и добавя, че преди татуировката може и да е била просто белег върху тялото, но сега е повече от идентичност.

Бригада "Азов"

Бригада "Азов“, бивша милиция, сформирана за борба с подкрепяните от Русия сепаратисти през 2014 г., която оттогава е включена в Националната гвардия на Украйна, отдавна е свързана с крайнодесни групи и неонацистка идеология, а членовете ѝ са обвинени в присвояване на скандинавски символи в татуировките си.

Родената в Одеса татуистка Марийка Лобинцева споделя, че непознати са объркали руните, татуирани на гърдите на исландския ѝ съпруг, с крайнодесни символи.

Лобинцева, член на киевски колектив от татуисти, наречен "Stroom Studio“, вече има една татуировка, свързана с войната, вдъхновена от семейството ѝ.

С избухването на войната тя получава обаждане от майка си, която гордо обявява, че е изкопала окоп в градината.

Криза с психичното здраве

След близо четири години война, Украйна страда от национална криза на психичното здраве в мащаб, който едва сега става ясен. По данни на СЗО над 10 млн. украинци живеят с психично заболяване или са изложени на риск от такова.

И все пак подкрепата за проблемите с психичното здраве до голяма степен е оставена на разпокъсана смесица от благотворителни организации и организации, възникнали след конфликта.

Лобинцева, татуистката, е получила степен по арт терапия от Центъра по психология PLINE в Харков.

Въпреки че в момента не практикува като терапевт, тя вярва, че нейното изкуство може да има подобен ефект. "Моята сесия с татуиране може да не е терапия, но е хубаво, когато може да бъде форма на утеха“, казва тя.