Близък до Путин: Убеден е, че ще завладее целия Донбас, може да атакува Румъния

Руският президент Владимир Путин не желае да започне мирни преговори с Украйна и е решен да продължи войната, съобщиха трима източници, близки до Кремъл, пред Reuters.Според тях, скорошните атаки с дронове, предприети от Киев срещу руски рафинерии и пристанища, са засилили убеждението на лидера на Кремъл, че офанзивата трябва да продължи. В този контекст бивш служител на руското Министерство на отбраната дори повдигна въпроса за възможността за удари по бази на НАТО в Румъния и балтийските държави, в сценарий за ескалация на конфликта.

Двама от източниците на Reuters, пожелали анонимност, казват, че Путин е още по-склонен да ескалира конфликта, който навлезе в петата си година. Един от хората, които се срещат често с руския лидер, говори за "висока вероятност" Москва да предприеме допълнителни ескалиращи мерки през следващите месеци.

Информацията идва, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в понеделник, че Владимир Путин иска войната да приключи и че решението е "по-близо, отколкото хората си мислите".

Миналата седмица лидерът на Белия дом проведе отделни телефонни разговори както с Путин, така и с украинския президент Володимир Зеленски. По-късно Тръмп и Зеленски се срещнаха в кулоарите на срещата на върха на НАТО, където украинският лидер каза, че двамата са обсъдили "идеи за сближаване на мира".

Белият дом не е коментирал представената информация, според цитирания източник.

Путин иска контрол над целия Донбас

Един от източниците, цитирани от Reuters посочва, че Владимир Путин остава фокусиран върху основната военна цел на Русия: пълната окупация на Донбасския регион в Източна Украйна, въпреки факта, че темпът на напредване на руските войски се е забавил тази година. Същият източник твърди, че лидерът на Кремъл наскоро е отхвърлил предложения от някои съветници, предполагащи компромис, основан на замразяване на конфликта по настоящата фронтова линия.

Друг източник, близък до Кремъл, казва, че Путин е убеден, че руската армия в крайна сметка ще успее да завладее целия Донбасски регион.

През юни руският лидер публично отхвърли призива на Володимир Зеленски за директна среща и установяване на прекратяване на огъня.

"Русия е готова за мирно решение, но има достатъчно възможности да действа самостоятелно и да продължи специалната военна операция", каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред цитирания източник.

От своя страна, президентската администрация в Киев твърди, че информация от украинските разузнавателни служби показва, че Москва подготвя нови военни операции, а не мирни преговори. Според украински служител тези планове могат да включват както нови атаки на украинска територия, така и евентуални действия срещу друга европейска държава.

Руски експерти обсъждат възможни атаки срещу цели на НАТО

Няколко западни военни анализатори смятат, че Русия ще се нуждае от задължителна мобилизация, за да успее да окупира целия Донбас, но подобно решение би било трудно за политическа подкрепа в Русия. В същото време руските военни експерти започнаха да говорят все по-често за възможността за ескалация на конфликта, включително чрез атаки срещу европейски цели, като например базите на НАТО в балтийските държави.

Подобен сценарий би рискувал да предизвика пряка конфронтация между Русия и Северноатлантическия алианс и би поставил на изпитание принципа, че атака срещу една държава членка е атака срещу всички съюзници.

Джак Уотлинг, експерт от Британския кралски институт за обединени служби (RUSI), смята, че Москва може да се опита да провокира напрежение в НАТО чрез изолирани и ограничени атаки.

"Руснаците не търсят война с НАТО, но подобни действия биха могли да разделят Алианса относно това как трябва да реагира", казва експертът.

Той смята, че влошаването на отношенията между Русия и НАТО би могло да предостави на Владимир Путин необходимите аргументи за въвеждане на задължителна военна служба.

По-късен етап може да включва удари срещу бази на НАТО в балтийските държави и Румъния

Многократните удари на Украйна по рафинерии, пристанища и горивни депа в Русия и окупираните територии причиниха сериозни проблеми с доставките на гориво и направиха последиците от войната все по-чувствителни от руското население. Въпреки че популярността на Владимир Путин остава висока, тя наскоро падна до най-ниското си ниво от началото на пълномащабното нахлуване в Украйна, според анкета, цитирана от Reuters.

Съюзниците на Киев смятат, че динамиката на войната започва да се променя и призовават за нови икономически санкции срещу Москва, за да принудят Кремъл да прекрати конфликта. Според източник, близък до Кремъл, обаче, последните успехи на Украйна са направили Путин още по-решен да отговори остро.

През последната седмица Русия предприе две големи атаки с дронове и ракети срещу Украйна, включително столицата Киев, убивайки десетки цивилни. Москва твърди, че те са били насочени изключително към военни цели. В неотдавнашни изявления пред руски генерали Владимир Путин заяви, че украинските атаки срещу енергийната инфраструктура ще подтикнат Русия да се опита да завземe още повече украинска територия, отвъд Донбас, за да създадат "зона за сигурност".

Бившият служител на руското Министерство на отбраната Андрей Илницки твърди в статия, публикувана във всекидневника "Комерсант", че евентуална ескалация може да започне с унищожаването на 30 важни промишлени цели в Украйна, включително стоманодобивен завод и пристанището на Одеса.

Същият бивш служител заяви, че по-късен етап може да включва удари по бази на НАТО в балтийските държави и Румъния, както и по европейски съоръжения, които произвеждат дронове и ракети за Украйна. Запитан за тези твърдения, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия трябва да засили сигурността си и не може да "си затваря очите"за милитаризацията на Европа".

Война на изтощение в Източна Украйна Дискусиите за евентуална ескалация възникват в контекста, в който руската офанзива напредва по-бавно, отколкото Кремъл е очаквал, а завладяването на целия Донбас може да изисква време и значителни загуби. Според скорошна оценка на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), приблизително два милиона военнослужещи са били убити, ранени или обявени за изчезнали от началото на руската инвазия през февруари 2022 г., от които приблизително 1,4 милиона са руснаци. Нито Москва, нито Киев публикуват официално данни за военните загуби.

Тази година руските войски срещат трудности при напредването по приблизително 1200-километровата фронтова линия, тъй като украинските дронове намаляват численото предимство на руската армия. През последните седмици Русия съсредоточи офанзивата си върху град Константиновка, една от ключовите точки на украинската отбранителна система в Донецка област.

На 3 юли Владимир Путин заяви, че градът е превзет от руските сили, но украинските власти отрекоха информацията. Ден по-късно, в телефонен разговор с Доналд Тръмп, лидерът на Кремъл се опита да убеди американския президент, че Русия ще успее да окупира последната част от Донецка област, която все още е под украински контрол. Според един от източниците, близки до Кремъл, Владимир Путин счита завладяването на Донбас за въпрос на принцип и вярва, че се нуждае от "някаква победа".