Не били много ВУЗ-овете, проблемът е в структурата

Не е проблем броят на университетите у нас, а безразборното откриване на нови специалности, коментира образователният министър съветите на проф. Люк Соте, който твърди, че трябва да намалим бройката на ВУЗ-овете у нас.

“През последните 25 г. не сме увеличили броя на държавните вузове. Създадени са 15 частни висши училища. Проблемът е, че всички започнаха да обучават по всичко", заяви министър Красимир Вълчев.

Според образователният министър е неправилно разрастването на специалностите у нас.

"Оценката ни показва, че висшите училища са добри там, където са обучавали през 1990 г. Тя е направена въз основа на рейтинговата система за качество и за потребностите на пазара на труда", посочи Вълчев пред "24 часа".

"Има, разбира се, и новосъздадени професионални направления, които са добри, но те са по-скоро свързани с традиционния им профил. Например откриване на дентална медицина там, където е имало медицина. А не откриване на икономика там, където са обучавали по аграрни науки или в някои техническо висше училище", настоя образователният министър.

Проф. Люк Соте от университета в Маастрихт даде шест съвета от специфичното партньорско изследване по европейската програма “Хоризонт 2020”, посветено на подобряването на модела на финансиране на научните изследвания на базата на постигнатите резултати. Според проф. Соте България трябва да има не повече от 8 университета, защото в Европа има неписан стандарт, че на милион жители се пада по един университет.

“Добре е да имате четири университета за научноизследователска дейност и четири университета, които да са повече предприемачески насочени”, каза проф. Соте.

Вие сте световни шампиони в една област - по броя на научни институции на глава от населението, коментира той. И посъветва “да се предизвика БАН да създаде академичен университет за следдипломни степени - за магистратури и докторантури, а Селскостопанската академия и институтите да създадат Селскостопански университет”. Така университети могат да нарастнат до 10.

Сега в България съществуват 52 университета, 42 института към БАН, има и Селскостопанска академия. В същото време публичното финансиране за научни изследвания е 0,23 процента от БВП. То е и най-ниското в ЕС, каза проф. Соте. По думите му, ако се комбинира фрагментацията с ниското финансиране, означава, че всяка от институциите у нас получава минимален процент средства за научна и развойна дейност.

"Ако просто се увеличат парите за наука, без структурата да се реформира, това няма да доведе до подобряване на качеството на изследванията”, продължи той.

Соте даде за пример, че ако при сегашната структура държавните средства за наука се увеличат с 200 млн. лв., това ще доведе до само 750 000 лв. допълнително за всяко научно звено. Изследването препоръчва още да се въведат минимални изисквания за оценка на институтите, за да се отсее кои от тях да продължат да работят самостоятелно. Критериите може да са броят на хабилитираните учени, наличието на докторантски програми, международното сътрудничество. Идеята е звената, които не отговарят на минималните изисквания, да се обединят с други институции.

Той посъветва да се следва естонският и датският пример - да се стреми страната ни към това университетите винаги да имат в мисията си и научноизследователска дейност успоредно с образователната дейност. Например в Хумболтовия университет образованието се захранва от научно-изследователска дейност. "

Научноизследователската дейност и висшето образование вървят ръка за ръка, а ако се използва името “университет”, той трябва да извършва и научноизследователска дейност, каза проф.Соте.

“Ние сме заложили в закона изследователски университети. Възложил съм на колегите да подготвят критериите. Това са университетите с най-голям потенциал да развиват научна дейност. Неговата препоръка е там да се концентрира финансирането. Той каза, че може да има например предприемачески висши училища, където научната дейност също ще бъде извършвана, но няма да е основна. Ще преобладава учебната дейност”, коментира още Красимир Вълчев.

“Другото е, че нямаме концентрация на ресурсите. Те трябва да бъдат увеличени, но трябва да бъдат концентрирани във висшите училища с най-голям потенциал. Всички проекти, които се финансират, трябва да се финансират на принципа на партньорство, както се прави по първа ос на оперативната програма да се обединят научните организации и висшите училища”, продължи министърът.

Той допълни още, че акцентът всъщност е върху броя на научните организации. “Трябва да имаме по-малко звена, които да финансираме в областта на науката. Трябва да се концентрира финансирането на научната дейност. Или те да се обединят по някакъв начин, или да се предоставят само на тези с най-висок потенциал”, уточни Красимир Вълчев.