Проф. Илчев пред Dnes.bg: Идеята за безплатно висше е откровена подготовка за избори

Неотдавна кабинетът изненада студенти, преподаватели и ректори с предложение за премахване на таксите за следване  университетите. Какво направи или не напраи правителството с тази идея, Dnes.bg попита бившия ректор на СУ "Свети Климент Охридски" чл.-кор. проф. Иван Илчев, който бе два мандата на поста.

-    Проф. Илчев, толкова време се говореше, че няма пари за увеличаване на бюджета за образование, и  в един момент се оказа, че има средства да бъдат опростени всички студентски такси. Как гледате вие на това?

-    Като на откровена подготовка за избори. Все пак 10% от студентите да гласуват за тези, които са го предложили, това са повече от 20 000 гласа. А видяхме колко малко на брой гласове могат да променят партийната картина. Винаги съм бил против уравниловката във всяко отношение. Премахването на студентските такси също е уравниловка. Безспорно това е изключително важно за хората с ниски или средни доходи, но не виждам защо да не трябва да заплащат такси хора с високи доходи, които дават понякога за една вечеря повече, отколкото е студентската такса за семестър. Да не говорим, че дори и за студентите с по-ниски семейни доходи от провинцията скъпо излизат не толкова и не само таксите, колкото разходите за живот в София.

Щеше да бъде по-различно, ако бе приложен механизъм, който да оценява качеството на студентите, резултатите, които са показали в своята работа, и на тази база те да бъдат подкрепяни допълнително – било със стипендии, било с възможноси да излизат в чужбина и да виждат как се учи там. Има милион други начини. Освен това много е неприятно, че това се прави по средата на учебната година – без никаква предварителна подготовка, без никакво обсъждане, просто с едно подхвърлено предложение. Нещата просто не се случват по този начин. Премиерът Денков, който все пак има академичен опит, би трябвало да го знае.

-    Да не говорим, че студентите трябва да си платят таксите и след това да очакват нещо да им се възстанови.

-    Това е резултат точно от необмисленото хвърляне във въздуха на едно предложение, преди да са обмислени вариантите и какво точно трябва да се направи. Все пак не само таксите, а и всички финансови въпроси изискват една немалка бюрокация. Бюрокрация в добрия смисъл на думата – нещата трябва да бъдат регулирани, да се знае кога, какво и как ще се прави. А сега студентите първо бяха поставени в ситуацията да си кажат „Ох, много хубаво, че ще се махнат таксите“, а след това, когато висшите училища и техните ръководители се противопоставиха по един или друг начин на това предложение, се вбива клин между студентите и техните преподаватели – нещо, което, между другото, са се опитвали да го правят и други правителства. Независимо от разумните доводи на преподавателите, остава това горчиво наслояване: „Ама те се опитват да си задържат парите“. А всъщност ръководителите на висшите училища са много прави, че това трябва да се обмисли. Без да броим, че предложението е за тази година, а не е ясно какво ще се случи в годините след това. И също без да броим, че имаше предложение за повишаване на заплатите на преподавателите, което ще се случи от началото на следащата година, ако въобще се случи. Но преподавателската дейност не е работа на „луд професор с налудничави огънчета в очите“, който преподава на студентите и прави открития, тя е обвързана с много други хора, които го подпомагат в работата му – администрация, специалисти, библиотекари и т.н. И се получава отново дисбаланс в очакванията и в реалността. За да върви добре образованието, то е система на скачени съдове. Не можеш да увеличаваш само от едната страна, без да увеличиш от другата.

-    Говореше се за увеличение на преподавателските заплати, а вместо това премахнаха таксите. Това не създава ли демотивация на преподавателите?

-    Вижте, в нашето общество, има хора, които винаги протестират, вдигат стачки, блокират движението. Преподавателите, доколкото си спомням, не са го правили никога до този момент. Преди няколко дни един протестиращ, не искам да кажа кой е, каза „Говорим за от две хиляди лева нагоре, че кой не получава такава заплата“. И искам да кажа, че основната заплата на преподавателите в СУ е такава. Така че намалението на таксите е едно ураджийско предложение.

Между другото си мисля, че в тази, която не обичат да я наричат коалиция, която управлява, сред различните й участници има разумни хора. И доста от тях биха се усъмнили в необходимостта спешно по средата на учебната година да правят такива промени, без да е обмислено доколко в следващите бюджети ще има средства за това.

-    Но се получава така, че десетки хиляди студенти, които са очаквали да им върнат парите, няма да са сигурни в това...

-    Напоследък виждам неособено компетентни и, за съжаление, високомерни към избирателите решения. Затова ми се струва, че това няма да допринесе за авторитета на властта. Говорих с ректора на СУ проф. Вълчев и той ми каза „Представяш ли си, ако през лятото нашето счетоводство трябва да попълва 20 000 платежни нареждания?“ Това е огромно допълнително натоварване, без да броим, че в такива случаи ще има и грешки, и недоволни. Получва се ненужно изостряне на отношнията.

-    От друга страна, това едва ли ще допринесе за демографски ръст, какъвто е аргументът за тази промяна...

-    Защо непрестанно говорим за демографски ръст? Не знам дали си давате сметка, че България е една от водещите държави в ЕС по раждаемост – кой ражда и кой не, това е друг въпрос. Но намалението на населението се дължи на смъртността и допреди 3-4 години на емиграцията, сега, слава Богу, тя намаля. Но това са процеси, които се развиват в целия ЕС. Посочете ми повече от една-две държави, които имат положително салдо в увеличаването на населението.

-    Част от тези хора трябва да станат студенти...

-    Вижте, аз още преди 15 години, когато бях ректор, бе издигната идеята, че хората между 25 и 40 години трябва да има висше образование. Но въпросът е необходими ли са толкова много хора с висше образование на икономиката на страната. И не непременно да се стремим към такава усреднена цифра, а да се направи секторен анализ на икономиката, да се види къде всъщност има нужда от висшисти и къде няма. Защото повечето фирми у нас, и статистиката го доказва, са малки фирми, в които персоналът се състои от роднини. Така че висококвалифцирани специалисти в много случаи не им и трябват.

-    От друга страна, има една тенденция за висше образование по измислени специалности...

-    Доколкото съм наблюдавал процесите в последните години, търсене на висшисти има само в определени области. Но точно в тези сфери квалифицирани специалисти търсят и други държави, така че, след като сме ги подготвили, немалка част от тях заминават за по-високи заплати, но и за по-добро социално положение за  други страни. А всъщност има търсене на кадри със средно образование и с умения в доста области.

-    Тоест не са ни необходими толкова висши училища?

-    Мисля, че в последните години, след много усилия и неразбиране от политиците, все пак се наложи тенденцията, че висшите училища трябва да подготвят кадри само в сфери, в които те самите имат подготвени кадри. А не, да кажем, университет за производство на автомобили да произвежда юристи. Няма логика, както няма логика в нашия Юридически факултет да се подготвят автомобилни инженери. Струва ми се, че тенденцията, която бе заложена преди няколко години, за избирателна подкрепа на определени специалности, в които дадено висше училище е силно, е правилна.

-    Пропуска се обаче сякаш да се финансира компонентът „качество“.

-    Той се финансира до известна степен, но трудно ще достигне желаното от нас. Нека дам един пример  - преди няколо години един наш град страшно много искаше да открие магистърска програма. Ние направихме необходимите изчисления и казах на кмета „За да се издържа тази програма, трябва да има поне 15 студенти“. Той ми каза, че няма проблем, на което аз отговорих „Но не една година – 15 години наред“. И въпросът му беше „Откъде ще ги вземем?“. Трябва да се мисли и по този начин.

-    А честата смяна на правителства напоследък създава ли дискомфорт в образователната система?

-    За пряк дискомфорт ми е трудно да преценя. Да не забравяме, че чести смени на правителства имаше в доста европейски страни, например Италия. Разбира се, ако няма стабилност на образователната политика, ще се поражда напрежение. И особено, ако се предлагат такива волунтаристични решения, без предварително да са изпипани. Те, както се вижда, пораждат напрежение и обосновано несъгласие.