Подготвени ли са младите хора за динамичния пазар на труда?

Как образование и кариера могат да се развиват заедно, подготвени ли са младите хора за динамичния пазар на труда и може ли изкуственият интелект (AI) да помогне за развитието на уменията, които ще бъдат ключови за бъдещето?

Това са част от темите във фокуса на специалния проект "Бъдещето: От образование до кариера", който Bulgaria ON AIR ще излъчи на 24 май от 19:30 ч.

Технологиите и промяната в образованието

"Технологиите се развиват изключително бързо, но за сметка на това образователните институции също отчитат този бърз темп на развитие на технологиите и интегрират технологиите в своите учебни планове и нови специалности", коментира ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. д-р Миглена Темелкова в предаването "България сутрин".

По думите ѝ в много от университетите, включително е във Висшето училище по телекомуникации и пощи, залагат на интердисциплинарната подготовка, която дава специалисти, които ще бъдат потребни на бъдещето.

Широкопрофилни специалисти вместо тясна специализация

"Ако съвсем до скоро си мислехме, че ни трябват тяснопрофилни специалисти, то в последните години вече се завръщаме към онова забравено старо да подготвяме широкопрофилни специалисти, готови в много направление, за да могат да посрещат тези предизвикателства на бъдещето, защото в следващите 20-30 години на сегашните студенти ще им се налага да сменят не своите работни места, а професиите си", прогнозира проф. Темелкова пред Bulgaria ON AIR.

На въпрос колко често се налага да се създават нови специалности заради изкуствения интелект, тя отговори, че се налага може би всеки всеки семестър, защото потребностите на бизнеса са адекватни на това, което търси пазарът на труда, а университетите и средните училища трябва да отговорят на тези потребности.

Проф. Темелкова обясни, че за да пусне един университет или средно училище нова специалност, каквото бизнесът иска, има много дълъг бюрократичен процес.

Бизнесът и ролята му в образованието

"В последните години университети привличат много експерти от бизнеса, които влизат директно в обучителния процес", отбеляза ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи.

Тя посочи, че бизнесът много често критикува университетите, че не дават адекватни кадри не неговите потребности, но ако днес компаниите имат нужда от инженери, които могат да обезпечават изкуствения интелект, за да задоволят тази потребност на бизнеса, от днес университетите трябва да отчетат до 2 години и половина, когато ще запишат първия курс, но по думите на проф. Темелкова тогава вероятно бизнесът ще е внесъл първите инженери и ще има нужда от нещо друго.

Държавно управление и финансиране

"Националната агенция по оценяване и акредитация е на подчинение на Министерския съвет, така че там е може би решението", добави тя.

Проф. Темелкова коментира, че бюджетите, особено на висшите училища, които са с практикоприложен характер, са изключително оскъдни.

"Когато имаш един бюджет, който едва задоволява възнагражденията, няма как да разчиташ на държавата да правиш иновации или наука", каза още ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи.

"Правят се специалности съвместно с бизнеса. Бизнесът инвестира вместо държавата в университетите. Тази колаборация съществува. Бизнесът дава и кадри за обучението. Дава и терен за провеждане на практическите занятия на студентите. Друг е въпросът, че бизнесът не е мотивиран от страна на държавата това да се случва по-често и повече", уточни тя.

Форумът "Бъдещето: От образование до кариера"

По повод специалния проект "Бъдещето: От образование до кариера" проф. Темелкова изтъкна, че такива форуми са изключително важни за връзката между бизнеса и образованието.

"В обществото битува една теория, че университетите и средните училища не дават качествени кадри, но всъщност това не е точно така. Дори чуждестранни компании търсят български инженери. Това означава, че нашето образование е изключително качествено и изключително търсено", подчерта проф. Темелкова.

Тя призова за облекчаване на визовата политика за студентите, като добави, че може да взимаме пример от Кипър и Малта.

По думите ѝ адекватната политика в българското образованието би могла да даде опция за привличане на средства и ще изстреля успешните университети на глобалния пазар.

Бъдещето на специалностите в ерата на AI

На въпрос има ли специалности, от които нямаме необходимост, заради AI, тя отговори, че има такива, които загубват своето предназначение, тъй като AI e освободил доста специалисти в IT сектора и специалностите, свързани с чистото програмиране, вече не са толкова актуални, но инженерите, които обслужват AI или специалностите, свързани с киберсигурност, са много актуални.

Проф. Темелкова отчете, че е огромен дефицитът на преподаватели в почти всички университети с телекомуникации и IT, защото в тези сектори бизнесът дава много големи възнаграждения и на този фон възнагражденията в образованието са смешни.