София е над средното европейско ниво - 75 процента, по показателя "градско развитие", в т. ч. и по ниво на заетост.
Най-изостанали са населените места в северозападната и в южната централна част на страната. Черноморските градове са в т. нар. златна среда.
За следващия програмен период - 2014-2020 г., България ще преговаря за 2,4 млрд. евро с Европейската комисия (задача максимум) за развитие на градовете у нас, съобщи строителният министър Лиляна Павлова на семинар, организиран от групата на ЕНП в Комитета на регионите, предаде БТА.
Приоритетите, за които се предвижда да бъдат насочени европейски пари, са устойчиво интегрирано градско развитие, държавна инфраструктура (болници и училища), туризъм, регионални пътища, с акцент върху тези, които се свързват с европейските коридори, превенция на риска (наводнения, пожари, бедствия).
Инвестициите чрез националния координационен механизъм се предвижда да бъдат по три от оперативни програми - за регионално развитие, околна среда и човешки ресурси. Фондовете ще бъдат използвани за финансиране на дейности, свързани с развитие на градската инфраструктура, водната инфраструктура и човешките ресурси, обясни Лиляна Павлова.
Фокус в политиката на правителството са изоставащите региони, със слаба икономика и голяма безработица.
Министърът на регионалното развитие отбеляза, че двигател на икономическия растеж у нас са големите градове, свързани с европейските мрежи за градско развитие и с транспортните коридори.
24 български градове са центрове на науката и изследователската дейност, посочи Павлова. Тя отличи като
центрове с потенциал за по-нататъшно развитие в тази сфера София, Бургас, Варна, Русе, Плевен, Стара Загора, Благоевград.
Общо 52 града са определени като двигатели за растеж, за бъдещето интегрирано градско развитие, подкрепено в контекста на кохезионната политика 2014-20 г., обобщи Лиляна Павлова.
Точният брой на градовете - бъдещи бенефициенти, трябва да бъде определен през следващите седмици,
поясни министърът и уточни, че всяка една от общините-кандидати разработва минимум три зони за развитие.
Първа зона - за социални инвестиции, втора - за интервенция за икономическо развитие, трета - за предоставяне на публични услуги, в която са концентрирани административни сгради, здравни заведения, детски градини, сгради на градския транспорт.