Цветан и цветята! Живот с 80 лв. на месец?

В началото на този текст някак си ми идва да започна с една може би малко несериозна, но въпреки това култова реплика - "Гладостта ни е направила да сме долни".

Запознатите ще се сетят, че става въпрос за едно интервю, което в общи линии онагледява как измежду нас има хора, които буквално търсят хляба си всеки ден.

Такъв е и случаят на 35-годишния Цветан от столичния квартал "Гео Милев". За разлика от горното твърдение обаче, Цецо, както той помоли да го наричам, съвсем не е долен.

Точно обратното - превърнал се е в нещо като местен герой, за което свидетелства не само облагородената от него детска площадка пред блока му, но и усмивките на минувачите, които го поздравяват, докато разговаряме на една пейка.

Аз веднага отбелязвам, че явно много хора в квартала го познават, а той отговаря с горделива нотка: "Да, всички ме познават, няма кой да не ме познава".

Цецо е спокоен, усмихнат, започва постепенно да ме въвежда в историята си.

Завършва Пето помощно училище в София. В младежките му години го уволняват от казармата по болест, но не получава инвалидна пенсия. От комисията, която дава експертните решения, му искат 2000 лв., за да издадат нужния документ.

Цецо обаче няма как да събере исканата сума и си остава така - със заболяване, но без законно свидетелство за това.

На въпрос дали е търсил други експертни мнения, той отговаря: "Пред други комисии не съм се е явявал. Ако отида на лекар, сигурно ще ми се скарат много, но като нямаш пари...".

И докато всичко това се случва през далечната 2001 г., днес положението му не е по-различно и по-розово. Живее с болната си майка и брат си, а за месечния си доход разчита предимно на преработката на вторични суровини. Често го викат да чисти апартаменти и да копае градинки.

От всичко това събира по 40 - 80 лв. на месец, разбира се крайно недостатъчни. Последната му работа била преди пет години, но фирмата, в която работил тогава, фалирала.

"Търся си работа, но нищо не става. Казват: "Ще ви се обадим" и толкова. Завършил съм цветарство в Пето помощно училище, оттам имам тапия "цветар". Обикалял съм парници – първо, че няма работа, а и не плащат навреме. Но и с парите, които предлагат, не можеш да живееш цял месец", разказва той.

Въпреки отказите Цецо не седи без занимание. Пространството пред блока е изпълнено със седянки, дървена люлка и колички тип "Флинстоун", които е изработил сам: „Ей там е първата количка, отсреща. Спират веднъж катаджиите и започват да си правят снимки вътре“, спомня си той през смях. "Иначе като чуя някъде, че бръмчи резачка и съм там".

Преди време пък се заема да закърпи пътните дупки в квартала. Взима останал бетон от съседния строеж и го прилага в полза на съседите си. Те разбира са му благодарни и му плащат по някой лев за свършената работа.

Но сръчността му бледнее пред подвига, който прави, когато изкарва двама души от апартамент, в който току-що е гръмнала газова бутилка.

"Както си вървях по ул. „Гео Милев“, видях как остъклението на балкона падна на стълбите пред входа. И въобще не съм се замислял – качих се и ги извадих. Долу имаше хора, които снимаха с телефоните си, и нищо не направиха", огорчено разказва мъжът.

За съжаление възрастната двойка, на която помага, не оцелява, свежда тъжно погледа си към земята Цецо.

Със същия мрачен тон рязко сменя темата. Обяснява ми, че очаква всеки момент да дойдат от банката, за да опишат имуществото му. Докато работел, взел кредит, за да си купи телевизор и фотоапарат, които сега не може да изплати.

Казва, че най-ценен му е фотоапаратът. Обича да снима и ми показва няколко снимки на нощна София от Копитото, които свидетелстват за доброто му фотографско око.

Попитан за какво мечтае, очите на Цецо отново светват и той без колебание заявява, че иска да си купи алуминиева дограма. Старата е изгнила и не пази топло. Налага се с майка му да разчитат на съседите, които са им дали стара газова печка, за да се отопляват.

Цецо казва, че не вижда светло бъдеще в България. Искал да замине в чужбина по покана на приятели, но не може да остави болната си майка и приятелката си, с която са заедно от 4 клас.

Повече от всичко му тежи това, че зависи от помощта на околните, за да свързва двата края.

Тъжното в тази история е, че Цецо на практика представлява много качествена работна ръка. Той е сръчен, идеен, общителен и отговорен, но...

Автор: Мария Аладжова