Стриптийз на задръжките с Райя Андреева

Зад металната броня се крие биещо момичешко сърце. Снимка: личен архив

2 / 6

Настроенията са, че порнографията вече не е толкова интересна. Дори сп. "Плейбой" спря да публикува чисто голи жени на страниците си. Но това значи ли, че еротиката умира? Съвсем не!

Пример за това е екстравагантният балет "Акадамус", който развива стила бурлеска. В репертоара им присъстват жартиерите, огнените корсети и предизвикателните движения.

Според Семир Алкади, хореограф на балета, голата плът вече не е интересна. В основата на танците им е да създават спомени на тези, които плакнат очи по танцьорките.

Винаги остава тайна какво се случва зад завесата. Как се чувстват танцьорките и какво усещат, докато са по оскъдно бельо на сцената. За да повдигнем леко мистерията, се допитахме до Райя Андреева, ексцентричната танцьорка на "Акадамус".

Райя е родена през 1986 г. в Бургас. Завършва Театрален колеж "Любен Гройс", където е изучавала актьорско майсторство, съвременни танцови техники и вокал. Райя се запознава с хореографа Семир Алкади преди няколко години и започва да работи с неговия балет.

Когато за пръв път танцува бурлеска, тя усеща леко притеснение, защото е новост за нея. По-късно, с натрупването на повече опит, то изчезва – остава само предсценичната треска. За този стил е характерно на сцената да бъдат обединени кабаретни танци, еротика и театрал. Това многообразие се харесва на Райя, защото е едно към едно с възможностите и приоритетите й.

"Когато излезеш на сцена и танцуваш бурлеска задължително има и актьорска игра. Това не е нещо, което просто да излезеш и го изтанцуваш. Трябва да влезеш в роля", разказа Андреева.

Тя се определя като човек с голямо чувство за хумор. Умее да завладява аудиторията със сценичното си поведение. Когато танцува, Райя го прави за хората – дава всичко от себе си, за да ги зарадва.

"Доставя ми удоволствие да провокирам публиката и да виждам вътрешните им желания как блещукат в очите им", казва екстравагантната танцьорка. Едно от най-запомнящите се изпълнения на Райя е танцът "The dress is... Chanel" по песента на Кристина Агилера "I am a Good Girl", където играе ролята на богата дама, която е доста разкрепостена.

"В този танц обаче се чувствам под напрежение", споделя тя. Костюмът й представлява дълга червена пола с копчета тик-так, която по време на танца отлита от тялото й в точния момент. Под нея има и червена рокля с цип, а под тях тя Райя носи червено боди. Най-притеснителен се явява ципът, който тя трябва да свали по време на танца.

"В главата ми е само дано не ми запречи ципът", защото ако заседне, танцът ще избяга от синхрон с музиката. Когато вече всички горни дрехи ги няма, Райя остава по боди и след нялколо стъпки танцът приключва. А именно в тези стъпки се усеща предизвикателството...

"Докато танцувам виждам, че на хората им е интересно и са приятно изненадани от това, което виждат", разказа Райя и допълва, че обича да "дразни" хората от сцената, като им дава поводи да мислят за подсъзнателните си желания.

В нейният живот няма понятие "настрани от сцената" – всеки ден е нов спектакъл. Тя полага много усилия, за да може всичко да бъде изпипано и в час с настоящето.

"Това, което правим със Семир е на професионално ниво. Костюмите са изпипани до последно", разкрива танцьорката.

Ако се вгледаме в сценичния им реквизит, бихме могли да кажем, че той е повече от любопитен. В зависимост от участието, Райя ползва различни костюми от гардероба на "Акадамус".

Как ли бихте реагирали, ако видите женска метална броня с железни гърди, чиито зърна са завинтени на резба?

"Целта е костюма да каже нещо, да провокира - той е един голям фрагмент от случващото се. Това ни прави интересни, категорична е Райя.

Първото й правило е естетика. За нея поведението, костюмите и танците изобщо са подложени на голяма доза автокритика. Предизвикателността е умерена, за да не навлизат в личното пространство на хората в аудиторията.

Акцентът не е върху самия стриптийз, а върху преживяването на хората. Всяко движение в танците им е съградено с мисълта, че ще предизвикат някаква положителна емоция, която граничи с възбуда. Интересен сценичен момент е срещането на погледи – този на Райя и този на зрителя.

"В очите им се усеща едно чувство на ръба на страхопочитанието", което Райя намира за вълнуващо. От гледна точка на интимното, за Райя танците осезаемо влияят положително на личния живот.

"Танците определено повдигат либидото. Най-малкото ставаш по-гъвкав", намига тя.

Автор: Аксени Гео