Всяка година в NBA се сключват няколко стотици сделки. Някои успешни, други не толкова. Sportillustrated се опита да подреди 10-те най-успешни сделки в историята на лигата.
No. 10: Дониъл Маршал – 2002 г. 3 г., 15 млн. долара.
За трите си години от контакта Дониъл отбеляза 13 точки средно на мач и овладя 7,2 борби. Прекара по 31,2 минути на мач на игралната площадка и стреля по 41% от линията за трите точки. Крилото използва тези статистики за да сключи 4 – годишен контракт с Кливлънд това лято.
No. 9 : Корлис Уилямсън – 1999 г. 1 г., 500 000 долара.
Крилото помогна на Сакраменто Кингс да достигнат второто си участие в плейофи след 12 – годишно прекъсване. „Приятелският” му договор позволи на „кралете” да подпишат със свободния агент Владе Дивац.
No. 8 : Карл Малоун – 2003 г. 1 г., 1,5 млн. долара.
Лос Анджелис Лейкърс привлякоха 40-годишния ветеран за минималните 1,5 млн. долара и той им се отплати с 13,2 точки и 8,7 борби средно на мач. В срещите, когато Малоун бе повече от 24 минути на терена, Лейкърс записаха 46 победи и 14 загуби, докато когато „Пощальонът” прекарваше повече време на пейката тимът записа 23 победи и 21 загуби.
No. 7 : Ману Джинобили – 2002 г., 2 г., 2,9 млн. долара.
Сан Антонио Спърс взеха Джинобили от втория кръг на драфта през 2002 г. срещу 2,9 млн. долара. Само година по-късно гардът бе в основата на спечелената титла, като влизаше успешно от резервната скамейка.
No. 6 : Стийв Неш – 2004 г., 6 г., 66 млн. долара.
Не може да предполагаме как тази сделка ще изглежда през 2009 г., когато Неш ще е на 35 г. и ще печели 12 милиона. Още в първата си година гардът спечели наградата за най-полезен играч в лигата (MVP), като отбеляза 24 точки и подаде 11,3 точки паса.
No. 5 : Майкъл Ред : 2002 г., 4 г., 12 млн. долара.
След като отбеляза едва 10,7 точки като резерва на Рей Алън във втория си сезон от Милуоки не бяха сигурни, че той заслужава мултимилионен контракт. Но 3 млн. на година оставиха и двете страни доволни. През следващия сезон Ред записа 15 точки на мач, а след напускането на Алън той повиши точките до 20 на мач.
No. 4: Карлос Бузър : 2002 г., 2 г., 913 137 долара.
След невероятно представяне по време на финалния турнир на NCAA, Бузър бе избран във втория кръг на драфта на NBA от Кливлънд през 2002 г. „Кавалерите” му предложиха минималните 913 137 долара за две години. След изтичането на този срок от тима му предложиха контракт за шест години и 70 млн. долара.
No. 3 : Бен Уолъс : 2000 г., 6 г., 30 млн. долара.
Пет години след като подписа сделката с Детройт Пистънс фактите изглеждат по този начин: три пъти защитник на годината, три участия в мача на звездите, шампионска титла, 13,2 точки и 2,9 чадъра на мач.
No. 2 : Коби Брайънт : 1999 г., 6 г., 70,9 млн. долара.
В последните години на миналия век в лигата пробиха няколко големи звезди – Трейси Макгрейди, Кевин Гарнет и разбира се Коби Брайънт. Въпреки че Коби играеше на позицията на Еди Джоунс генералният мениджър на Лейкърс виждаше в негово лице основата на бъдещия тим. Въпреки хапливия си харектер Брайънт се отблагодари с три титли.
No. 1 : Тим Дънкън : 2000 г., 3 г., 32,6 мил. долара.
Първо очевидното: Дънкън бе най-добрият играч в NBA от 2000 до 2003 г., като наниза 23,7 точки и овладя 12,6 борби средно на мач. Крилото изведе Сан Антонио до титла в лигата и средно до 59 победи на сезон. И след това продължи контракта. Подписвайки за три години крилото се доказа пред своите шефове, а с помощта на оферти от страна на Орландо, Детройт и Чикаго, вдигна цената си.
Най-лошите сделки със свободните агенти в НБА
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.