Откриха планета от друга галактика в Млечния път

Астрономите от Южноевропейската обсерватория (ESO) в Чили откриха умираща звезда и нейната екзопланета, попаднали в Млечния път от съседна галактика. Това е първата в историята на астрономията потвърдена извънгалактическа екзопланета, твърдят от ESO, пише РИА Новости.

Джони Сетиаван от Института по астрономия на обществото „Макс Планк“: Това отваря за нас прозореца на бъдещето за нашата собствена Слънчева система.

Откритата от учените планета HIP 13044 b с маса около 1,25 маси на Юпитер, освен че има извънгалактически произход, е необичайна още и с това, че е преживяла превръщането на своята звезда в червен гигант – след няколко милиарда години същата съдба очаква Слънцето и нашата собствена планета.

Учените успели да открият „пришълката“ по данни на спектографа FEROS на 2,2-метровия телескоп MPG/ESO в обсерваторията Ла Сила. Астрономите открили планетата с помощта на метода радиална скорост – тоест по пътя на проследяване на малки колебания в движението на звезди, предизвикани от гравитационното въздействие на планети.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. Science. Анимирано видео от ESO за HIP 13044 b можете да видите тук.

Необикновено семейство

Звездата HIP 13044 се намира на 2200 светлинни години от Земята в съзвездието Печка (Fornax). Тя влиза в т.нар. поток Хелми – група звезди, която първоначално е принадлежала на галактика джудже, погълната от Млечния път. Този акт на галактически „канибализъм“ е станал преди около 6-8 млрд. години. Според учените „изядената“ галактика по размери е била съпоставима с елиптичната галактика джудже в съзвездието Стрелец.

HIP 13044 се отнася към т.нар. хоризонтално разклонение на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел. Тази група звезди вече е преминала през превръщане в червен гигант, когато звездата се разширява след изчерпване на водородното гориво в ядрото й. Ако звездата има достатъчна маса, в ядрото й започва реакция на синтез на въглерод от хелий – за известно време звездата получава „отсрочка“ и отново се свива.

Тази група звезди (преживяващи стадия на червен гигант) е слабо изучена за наличието на екзопланети. Това прави откриването на нашата планета (HIP 13044 b) уникално – то разказва за еволюцията на планетната система след стадия червен гигант. Искаме да разберем как планета може да преживее този етап от еволюцията на звездата.

След като „изгори“ и хелият, звездата – отново в зависимост от масата – или се освобождава от обвивката и се превръща в бяло джудже, или преминава на по-тежко „гориво“ и може да завърши живота си като неутронна звезда или черна дупка.

Според учените HIP 13044 се върти необикновено бързо за звезда от хоризонталното разклонение. Това може да означава, че като червен гигант тя е могла да „погълне“ своите вътрешни планети, което я е заставило да се върти по-бързо.

Освен това звездата HIP 13044 се отличава с много ниска металичност – в нейния състав има много малко химически елементи, по-тежки от хелия. Смята се, че такива „първобитни“ звезди са възникнали в началото на съществуването на Вселената, когато взривяването на свръхнови още не е успяло да „засее“ пространството с такива елементи.

Над 90% от известните на астрономите екзопланети се намират около звезди с висока металичност и откриването на планета до такава „първобитна“ звезда е „крайно удивително“.

Планета с късмет

Екзопланетата HIP 13044 b се намира близо до своята „стопанка“: в най-близката точка от своята елиптична орбита тя преминава до звездата на разстояние около 0,055 астрономически единици (5,5% от разстоянието от Земята до Слънцето), а периодът й на въртене е 16,2 дни. Първоначално планетата се е намирала по-далеч, но взаимодействието с веществото, изхвърляно от разширяващата се звезда, е затормозявало движението й, и HIP 13044 b се оказала толкова близо до звездата.

Това е загадка за общоприетите модели за формиране на планетите – как да обясним, че звезда с много малко тежки елементи е успяла да формира планета? Планетите около такива звезди очевидно трябва да се формират по друг начин.

Според Сетиаван учените нямат точни оценки на температурата на повърхността на планетата, но е възможно тя незначително да се различава от температурата на „горещите Юпитери“. Според него напълно е вероятно HIP 13044 b постепенно да се разрушава, но това става много бавно.

„Звездата се държи относително спокойно, след стадия червен гигант тя отново е на „тих“ етап от своя живот. Но за да разруши или погълне своята планета, ще й трябва време – сега смятам, че планетата е в безопасност“, казва ученият.

Неговият колега Рейнър Клемент пояснява: в това, че HIP 13044 b е преживяла поглъщане на „родната“ си галактика от Млечния път, няма нищо необикновено. Този процес протича при колосални мащаби на разстоянията – планетата е могла да бъде заплашена само от много близък сблъсък с друга звезда. Все пак в бъдеще я заплашва гибел, когато HIP 13044 на следващия стадий от живота си се разшири още по-силно.

Има ли трети?

Клемент и Сетиаван казват, че за по-подробно изучаване на необикновената система са необходими по-нататъшни измервания с по-точно оборудване.

„Смятаме, че ексцентричността на орбитата на планетата се дължи на трето небесно тяло в тази система... Необходими са по-точни измервания, може би с по-мощен спектрограф, например HARPS, за да успеем да открием сигнал на втора планета, възможно много по-малка от HIP 13044 b“, казва Сетиаван.

Учените обаче подчертават, че около такива звезди не може да има планета от земен тип.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.