Учени опитаха да обяснят "светлината в края на тунела"

Американски учени, в опити да обяснят феномена „светлина в края на тунела“, открили, че мозъкът на умиращите има повишена електрическа активност. Тези резултати са получени след анализ на енцефалограмите на умиращи пациенти, пише РИА Новости.

Реаниматорът Лакхмир Чавла разказва, че е наблюдавал ръст на електрическата активност на мозъка поне при 50 умиращи пациенти:

„Светлината в тунела може да се обясни с повишената електрическа енергия, освобождавана, когато на мозъка не му достига кислород. Когато кръвоснабдяването се забавя, а нивото на кислород пада, мозъчните клетки произвеждат последен електрически импулс. Възникнал в една част от мозъка, той после лавинообразно се разпространява по цялата му област и това може да предизвика необичайни усещания“, смята лекарят.

Има и други версии, предлагани по-рано: според учените разказите на хора за „светлината в края на тунела“ може да е проява на една от формите на токсична психоза – замъгляване на съзнанието вследствие на отрова, образуваща се в процеса на умиране. В умиращия най-дълго се съхраняват слуховите възприятия, когато мозъчните участъци, отговарящи за работата на зрението и двигателната активност, вече са прекратили своята дейност. Точно затова болният, намиращ се на границата на смъртта, чува „гласове“.

Феноменът, че пред очите на някои умиращи за миг преминава целият им живот, се обяснява с това, че участъците от мозъка се погасяват един по един: умирането започва с по-новите структури на мозъка и завършва с по-старите (от гледна точка на развитието на човешкия род). Възстановяването на тези функции при оживяване протича в обратен ред.

Затова в процеса по връщане към живот на човека в паметта му първо изплуват най-дълбоко запечатаните „картини“, имащи ярка емоционална окраска. Подобни видения, смятат учените, могат да свидетелстват за активност на мозъка след клинична смърт.

1500 пациенти, преживели клинична смърт в резултат на спиране на сърцето по време на операция, станали участници в експеримента, продължил 3 години, в който американски и британски учени решили да установят наистина ли душата напуска тялото на умиращия.

На тавана на операционните и следоперационните зали били сложени рисунки: учените смятали, че ако съзнанието на умиращия наистина продължава да работи, то след връщането към живота пациентите ще могат да опишат това, което са видели на картините.

Експериментът показал, че всички описания на „видяното“ в състояние на клинична смърт са просто халюцинации, появили се вследствие на работата на клетките на главния мозък. Освен това се оказало, че необичайни усещания изпитват много малък процент хора.