Линдзи Вон с изповед от болницата: Истинският провал в живота е да не се опиташ

Точно 128,4 км/ч е била скоростта, с която приключи великата кариера на Линдзи Вон в ските. Това се случи точно 13,4 секунди след началото на олимпийското спускане. 

От болничното легло след операцията на счупения ляв крак Линдзи Вон се изпоповяда за жестокото падане на олимпиадата.

Ето какво написа тя:

Вчера моята олимпийска мечта не приключи по начина, по който си мечтаех. 
Не беше приказният край, но това е животът. Аз дръзнах да мечтая и работих много да я осъществя. Защото разликата в спускането между стратегическата линия и катастрофичната контузия може да бъде по-малка от 5 инча (10 сантиметра).

Просто бях с 5 инча по-къса линия, когато дясната ми ръка се закачи от вътрешата страна на вратата, изви ме и предизвика падането. Моята скъсана кръстна връзка и старите ми контузии нямат нищо общо.

За съжаление получих сложно счупване на тибиалната кост

която в момента е стабилна, но ще трябват няколко операции, за да се оправи.
Вчера не завърши по начина, по който се надявах и въпреки огромната физическа болка, която ми причини, не съжалявам. Да бъда на стартовата линия бе невероятно чувство, което никога няма да забравя. Да знам, че имам шанс да победя, си е вече победа. Аз знаех, че състезанията са рискови. Те винаги са били такива и ще останат такива в този толкова опасен спорт.

И както в ските, ние рискуваме и в живота. Мечтаем. Обичаме. Скачаме. Понякога сърцата ни са разбити. Понякога не сбъдваме мечтите, които можем да имаме. Но все пак и това е красотата в живота; ние опитваме.

Аз опитах. Аз мечтах. Аз скачах

Аз се надявам, че в живота съм имала куража да се предизвиквам. Животът е прекалено къс, за да не поемаш рискове. Защото истинския провал в живота е да не си се опитал.
Аз вярвам във вас, както вие вярвахте в мен.
Обич, Линдзи

Кортина бе петата ѝ олимпиада, като има три медала от игрите - титлата на спускане от Ванкувър и бронза на супергигантски слалом от същите игри и още един бронз на спускане от ПьонЧанг. Има 2 световни титли плюс три сребра и три бронза от първенства на планетата.

Иронията с Линдзи е пълна. 
На 18 януари 2004 г. още с моминската си фамилия Килдоу стъпва на подиума за световната купа, като става трета в спускането след Карол Монтие (Франция) и Ренате Гьочъл (Австрия). 
И 22 години по-късно на същото трасе приключи и знаменитата ѝ кариера.