Анонимни истории за живота без... секс

Ниското либидо е много по-често срещано при жените, отколкото смятате. Повечето от тях не говорят за това, защото се чувстват засрамени и защото усещат натиска от обществените стереотипи за това каква би трябвало да е перфектната връзка.

Четири жени споделят пред glamour своите истории за липсата на сексуално желание и за това как това се отразява на личния им живот. Някои от тях се чувстват щастливи по този начин и не се страхуват да го признаят.

„Външен човек би си помислил, че не съм привлечена от съпруга ми“

„За мен, ниското либидо означава, че мозъкът и тялото ми просто не се свързват помежду си – те не могат да комуникират правилно относно сексуалното желание. Докато някой отстрани би си помислил, че не съм привлечена от съпруга си, съпругът ми знае най-добре какво всъщност чувствам и ме разбира напълно. Аз го обичам, показвам му отдадеността си непрекъснато, уважавам го, както прави всяка друга съпруга. Когато той инициира секс, аз може да се поколебая заради ниското си либидо, но щом му се отдам, се отдавам напълно и дори се забавлявам. Да имаш до себе си някого, който няма нищо против да ти помага да осъществиш връзката между мозъка и тялото си е просто прекрасно!“, Мари В.

„Когато покажа малко повече обич към самата себе си, съм по-отворена към удоволствия“

„Направиха ми тотална хистеректомия, когато бях на 31. До онзи момент имах страхотен сексуален живот. Правех секс често, но след операцията започнах да инициирам интимност все по-рядко и по-рядко. В повечето време не бях в настроение за това. Липсата на желание и емоции се пренесе от сексуалния ми живот към всеки друг аспект от живота ми. Хората ми казваха, че вече не се чувстват така близки с мен, че изглеждам празна. Опитах етерични масла, хранителни добавки, акупунктура, намалих стреса, стараех се да водя здравословен начин на живот. Това започна да ми се отразява добре. Отделях време за себе си, когато имах нужда от това. Казвах „не“, когато усещах, че трябва. Когато исках да съм сама се отделях за известно време и правех нещата, които ме караха да се чувствам добре. Либидото ми определено не е същото, каквото беше преди, но с времето се подобри. Открих, че то се повиши най-вече в моментите, в които си казвах или показвах сама на себе си, че се обичам и уважавам. Тогава съм най-отворена към удоволствия.“, Аманда С.

Повече по темата може да прочетете в Az-jenata.bg