Физикът художник, който вярва в Бог

Маслени бои и digital art

“Това, което ме интересува, когато рисувам, е хармонията.

Нещата не са ми някак концептуални, просто сядам и започвам да драскам и единственото, което ме води, са хармонията и композицията“, казва художникът Димитър Панайотов.

И добавя: „Винаги когато са ме карали да обяснявам някаква картина, след това са били разочаровани, защото хората си откриват свои неща в картините и това е яко.

Защото, колкото творчество има в създаването на една картина, толкова и когато я гледаш.

Повече няма да обяснявам, а ще оставя зрителя сам да твори.

В повечето случаи и аз не съм знаел какво рисувам.

Единственото, към което съм се стремял, е хармонията и да затворя кръга, защото една картина е завършена в момента, когато я започвам“, абстрактен е и в изразяването си авторът.

Димитър Панайотов е роден през 1978 г. И рисува от малък. Първата картина, която си спомня, е още в невръстна детска възраст. „В яслата. Рисувах с лайна в тоалетната“.

После е ходел на кръжок по рисуване до момента, в който учителят му по рисуване, унищожавайки негова картина, която не харесал, унищожил и желанието му да рисува.

И кривнал в съвсем друга посока, учил физика в математическата гимназия. Бил слаб ученик, но по някаква луда случайност веднъж получил шестица по физика.

„Бях покъртен, спомням си, че преминавах през една зебра и си казах, че ще се занимавам с физика, и почнах да уча и да решавам задачи“.

Продължил с физиката и в университета. Прекъснал за една година поради тежко влюбване и тежко пиянство и „като се прибрах в Плевен, си купих боички и нарисувах гардероба си“.

„В четвърти курс се записах в курса за елементарни частици, после ме приеха като summer student в CERN, Швейцария, и там две години си писах дипломната работа“.

После аспирантура в катедрата по атомна физика и едновременно в CERN си пишел докторантурата.

„Последната година се влюбих много в Луси, така не съм се влюбвал никога, и пак заради любовта почнах да рисувам. Не знам как да го обясня, обаче в един момент преживях катарзис, нещо такова, разбрах много неща за живота и за смисъла на живота.

Звучи тъпо, но това са малко лични неща. Реших да избера истината и се хвърлих в неизвестното. Зарязах всичко през 2006-а, реших да започна пътя се на художник и почнах да рисувам“.

Маслени бои и digital art