Поезия, която омагьосва...

Усещане за свобода и нежно докосване до трансцеденталното лъхат от най-новата книга на известната българска писателка и поетеса Габриела Цанева – „Заскрежени птици”.

Тя е известен и акламиран български автор на близо десет книги, сред които откриваме проза, поезия и есеистика.

С годините Цанева е успяла да постигне философска дълбочина, в която се долавят леки източни повеи, а новата и творба е естествено продължение на творческата й стилистика.

Макар „Заскрежени птици” да съчетава тъгата и самотата, книгата има и позитивен полъх, който успява да си проправи път и да докосне дори и най-хладнокръвния и равнодушен читател. В малкото, но изключително проникновени любовни стихове, включени в стихосбирката, Цанева се раздава искрено и без каквато и да е емоционална маска, въпреки че не винаги намира пътя към другия.

Най-важното за нея обаче е свободата и в това отношение може спокойно да се каже, че Цанева е последователна и вярна на младежките си пориви – особено когато търси тази свобода сред тълпата от познати, непознати и загадъчни лица. Така тя дава израз на дълбоко вътрешно чувство, изстрадано, заплатено с много мъка и страдание, но неотклонно нейно.

В „Заскрежени птици” съкровеното успява да разчупи крехката си черупка и да се превърне в силен и методичен лайтмотив. Оркестрацията на думите и полагането на цветовете в книгата са забележително успешни и находчиви, сякаш читателят наблюдава детайлна и богата на цветове и образи картина – пейзажите буквално оживяват пред очите ни, докато четем.

Писателката е докрай всеотдайна и в скръбта, и в нежността си, търсейки и откривайки себе си сред „дивите простори”, където е успяла да намери хармония за разтърсващите я противоречия. Оттук следва и логичният извод: животът не се случва механично, а е следствие от действията, с които сами изковаваме съдбата си.