Коронавирусът със сигурност ще промени света. Болестта може да не е дискриминираща по отношение на хората, които заразява - бедни или богати, но ефектите от нея ще са всичко, но не и справедливи, пише BBC.

Международните блокирания и замразяването на икономическата активност в цели страни показаха как функционират икономиките им, социалните и политическите им системи, като поставиха началото на глобален разговор за нуждата от промени. Covid-19 разкри нестабилните основи, върху които е изградена голяма част от развития свят - от сложните глобализирани вериги за доставка до големите контрасти в отделните национални здравни системи.

Въпросът е обаче кои от промените ще имат дългосрочно отражение.

Персоналните промени

Налагането на мерки срещу коронавируса вероятно е било шок за повечето хора, които се оказаха принудени да направят промени - независимо малки или големи, в ежедневието си. Въпреки мерките за физическа дистанция, интернет и социалните медии позволиха на хората да останат свързани през последните седмици. Социалните отношения за мнозина изглежда не са пострадали.

Кризите са разрушителни и болезнени, но неизменно подхранват нуждата от големи общи цели, солидарност, креативност и импровизация. Социалните медии показаха как останалите реагират на кризата и намират свои механизми за справяне с нея. Може би мнозина сега имат повече време на разположение, за да отключат вътрешната си креативност и находчивост, които да споделят онлайн.

Голяма част от хората вече отделят повече време за приготвянето на храната си, като мнозина се насочват към отглеждането на собствени плодове, зеленчуци или подправки. Родителите днес са включени в различни проекти за изкуства или занaяти на децата си заради дистанционното обучение.

Един от големите катализатори на тези промени е големият брой на компаниите, които наредиха на служителите си да работят от домовете си, както и броят на хората, които са във временна отпуска, тъй като местата, на които са ангажирани, трябваше да замразят дейност.

Хората, които могат да продължат да се възползват от допълнителното време в домовете си, ще бъдат тези, чиито начин на живот ще се промени необратимо. Това вероятно ще облагодетелства офис служителите, което означава, че не всички ще отчитат тези ползи еднакво в бъдеще.

Новата работна среда

Въпреки че мерките срещу коронавируса постепенно се облекчават, социалното дистанциране трябва да продължи в краткосрочен до средносрочен план с цел овладяване на разпространението на заразата. Много от по-големите офисни пространства могат да прибегнат до поставянето на уреди за проверка на температурата на служителите (въпреки че експертите имат съмнения относно ефективността на подобна технология).

Ситуацията е предизвикателство и за офисите с отворени работни пространства. Възможно е също така на много предприятия да се наложи да въведат промени в работните си смени, така че в офисите и заводите им да няма струпвания на служители.

Мерките за социално дистанциране вероятно ще ограничат използването на обществен транспорт. Ако повече служители прибегнат към личните си автомобили, то ситуацията с трафика ще се влоши сериозно в големите градове. Някои от тях вече въведоха схеми, с които да насърчават хората да ходят пеша или да използват колело за придвижване до работните си места. Електрическите скутери също са опция, като подобни ходове ще окажат влияние за подобряване на околната среда, поддържайки и хората по-здрави.

Вероятно е обаче след пандемията тенденцията за нарастване на броя на служителите, работещи от домовете си, да се запази. Подобна система проработи по време на блокиранията, като мениджърите вече не могат да разчитат на традиционните си аргументи срещу дистанционната работа.

Това, от своя страна, би могло да доведе до промяна в очакванията и работната култура, след която служителите да бъдат оценявани на база навременното изпълнение на целите им, а не на броя часове, прекарани зад бюрото в офиса.

Това, което може да се появи в по-дългосрочен план, е по-динамичен подход към работата и гъвкаво работно време, в което да могат да се комбинират дистанционната работа и срещите лице в лице. Много компании могат да решат да се откажат изцяло от разходите за офис площи и вместо това да позволят на всички служители да работят от домовете си, провеждайки на живо само неотложните срещи. 

Ефектът от това би бил спад в цените на жилищните имоти в големите градове и все повече хора, които избират селските райони или по-малки градове - промяна на тенденцията, наблюдавана от началото на индустриалната революция.

Климатичната революция

Според изчисления забавянето на световната икономика, причинено от пандемията, ще намали глобалните емисии на въглероден диоксид с 8% през 2020 г.

Ако светът трябва да ограничи глобалното затопляне до по-малко от 1.5 градуса по Целзий над предпромишлените нива, както е предвидено в Парижкото споразумение, ще трябва да намалява емисиите с тази сума всяка година и през следващите десетилетия.

До този резултат сега доведоха мерките на правителствата, които, заради коронакризата, трябваше да действат решително - да преустановят свободното движение на хора и да замразят икономическата активност, за да ограничат възможностите за разпространението на заразата. Решителни ходове на държавите ще са необходими и в борбата с климатичните промени.

Още по темата четете в Bloombergtv.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase