Председателят на Сметната палата: ВУЗФ завършва пирамидата на модерното образование

ВУЗФ отпразнува 20-ата си годишнина с конференцията "Икономика на страха"
Обновена: 27 юни 2022 15:16 | 27 юни 2022 15:05, Анисия Иванова
2
Председателят на Сметната палата: ВУЗФ завършва пирамидата на модерното образование
Снимка: ВУЗФ

За тази младежка възраст от 20 години Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) се превърна в най-добрия частен бизнес университет в страната и се утвърди като генератор на млади и дръзки хора, притежаващи не само блестящи професионални знания, но и творчески и иноваторски идеи. Това заяви председателят на Сметната палата на Република България Цветан Цветков по време на откриването на юбилейната конференция „Икономика на страха“, която се проведе вчера под патронажа на Сметната палата. С нея ВУЗФ отбеляза своята 20-а годишнина.

“През изминалите две десетилетия ВУЗФ демонстрира смелост, като предложи модерно образование по специалности и програми, въведени за първи път. Университетът разкри нови хоризонти, отговаряйки на актуалните потребности както в областта на корпоративния, така и на публичния сектор. По този начин ВУЗФ завършва пирамидата на модерното българско образование. Затова стои високо в рейтинговата система на България”, изтъкна Цветков.

В откриването на конференцията се включи и президентът и ректор емеритусдоц. д-р Григорий Вазов, който е и изпълнителен директор на VUZF Lab. “Когато създадох ВУЗФ преди 20 години, това беше избухване на съдбата, мечтата и вярата в мен. Аз Ви пожелавам да пазите тези три неща, да ги следвате и да не се боите, че ще сбъркате пътя. Благодаря на преподавателите, които ми повярваха преди 20 г. и застанаха до мен. Вярвам, че след още 20 г. ВУЗФ ще се намира в челните класации на университетите в Европа”, заяви в приветствието си доц. Вазов.
Ректорът на ВУЗФ проф. д.ю.н. Борис Велчев благодари на доц. д-р Григорий Вазов за постигнатото през тези 20 г. и награди професори емеритус на ВУЗФ за цялостния им принос за развитието и утвърждаването на висшето училище по повод юбилея. Сред отличените преподаватели бяха проф. д-р Боян Дуранкев, проф. д-р Григор Димитров, проф. д.ик.н. Методи Христов, проф. д-р Радослав Габровски и проф. дпн Сава Гроздев.

Първият панел на конференцията акцентира на икономиката на страха и политиката на централната банка. В него взеха участие Владимир Савов, зам.-председател на Комисията за финансов надзор, Илия Лингорски, член на УС на Българската народна банка, Любомир Дацов, член на Фискалния съвет на Република България и Левон Хампарцумян, председател на Българския форум на бизнес лидерите.

Модератор на панела беше доц. д-р Радостин Вазов, ръководител на катедра “Бизнес администрация и маркетинг”.
“БНБ работи много активно и има техническата готовност да приключи навреме процеса по въвеждането на еврото като национална валута - 1 януари 2024 г.”, заяви Илия Лингорски. По думите му България се радва на прогнозируема и дисциплинарна политика, което има огромно значение и за въвеждането на еврото в България.
Любомир Дацов, член на Фискалния съвет на България заяви, че инфлацията е "наказание за дисбаланси и човешки грешки". Според него в момента има основание човек да се страхува за фискалните политики и икономиките в Европа, защото единственото нещо, което се продава добре в Стария континент, е културата. За него най-големият страх е, че в Европа ще трябва да се дават пари за реални реформи, защото отказът от реформи е видим не само в България, но и на целия континент. Поради тази причина Европа стои настрана от Азия и Америка.

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор Владимир Савов изтъкна, че от гледна точка на застраховането най-важното за българина е автомобилът. Това са най-масовите застраховки у нас. Но през последните две години започват да се показват по-нови тенденции, добави Савов. Той уточни, че изключително силно се е развила застраховката "живот с инвестиционен елемент". Освен това се забелязва и известно увеличение на застраховките "имущество", както и на земеделските застраховки срещу настъпването на природни бедствия. Земеделските застраховки обаче са в "по-зародишен" период, допълни Савов.

Левон Хампарцумян, председател на Българския форум на бизнес лидерите, заяви, че България към този момент технически не е в криза. "Виждаме, че черните облаци се задават, инфлацията е проблем, но криза няма", отбеляза той. Според него е много важно да бъде проявен разум да се направят точните стъпки и подготовка за това, което предстои. Хампарцумян е на мнение, че всяка криза винаги е възможност. Трябва обаче да се положат усилия повече от българските граждани да имат по-рационално икономическо мислене. Тогава гражданите по-малко ще се плашат и страхът ще има по-малък относителен дял във взимането на решенията, защото "уплашеният човек взима нерационални решения".

Вторият панел на конференцията акцентира на предпоставките за развитие на икономиката на страха.Основни доклади изнесоха проф. д-р Боян Дуранкев, професор емеритус на ВУЗФ, проф. д.ик.н. Методи Христов, професор емеритус на ВУЗФ, проф. д.ик.н. Виржиния Желязкова, директор направление "Финанси и финансов мениджмънт", VUZF Lab, доц. д-р Ирена Николова, НБУ, доц. д-р Валентина Григорова-Генчева, гл. ас. д-р Росица Тончева, УНСС, гл. ас. д-р Красимира Найденова, Икономически университет-Варна, д-р Даниела Караангова, ВУЗФ. Модератор на панела беше проф. д-р Юлия Добрева, зам.-ректор на ВУЗФ и директор на направление “Икономика” във VUZF Lab.
“Трябва най-много да се страхуваме от икономическите идеи”, заяви проф. д-р Боян Дуранкев, професор емеритус на ВУЗФ. Той посочи, че икономическата наука е в период на зрялост, който донякъде е и нейн упадък. Очертава се приключващ период на зрялост на сегашната икономическа теория и наука, допълни проф. Дуранкев. По думите му сега има три центъра на влияние, като първият и вторият са изключително мощни. Първият е масовата икономическа теория и идеи – масови, популярни и неработещи, а вторият – специалните интереси на икономическата практика -  силни, могъщи, подплатени финансово. Третият център, където е науката, е икономическият анализ и синтез. Според него трябва да се страхуваме от първото и второто. Ако заложим на солидната икономическа теория, ще отидем напред, но понякога даже и най-добрите отбори могат да загубят мача. Засега ще победят първото и второто“, каза проф. Дуранкев.

Според проф. д.ик.н. Методи Христов, професор емеритус на ВУЗФ, е крайно време да се изостави водената в момента политика за ниско данъчно натоварване и да се внесат определени промени в тази област. Малката данъчна тежест води до по-малко приходи на държавата и при това отрицателните бюджетни салда стават по-големи и трябва да се търси ресурс, за да се покриват. Той постави въпроса за това как в ЕС, и в частност в България, се покриват тези отрицателни бюджетни салда. „Ние трябва да намерим някакво изравняване, защото не могат да се харчат пари, ако няма източник на тези пари“, заяви проф. Христов. Според него основният ресурс е оптимизиране на държавните разходи, като визира редуциране на управленческите. Като друга възможност за оптимизиране на разходите, той посочи електронизацията.

Според Методи Христов е необходимо и въвеждането на единна фискална политика в ЕС, по аналогия с паричната. Според него с фискалната политика може да се води социална и това би станало със замяната на сегашното пропорционално облагане с прогресивно, което ще е и стъпка в областта на социалната политика.
“Който оцени възможностите за развитие на зелена икономика и започне да се ориентира по-рано от останалите, ще може да има и повече възможности да реализира по-големи печалби”, заяви проф. д.ик.н. Виржиния Желязкова от ВУЗФ. Тя изтъкна, че зелената политика и неяснотите около нея, наред с новите ESGрегулации за банките, допринасят за усещането на страх и несигурност в бизнеса.

Отделно различни органи на ЕС непрекъснато издават секторни регулаторни документи за постигане на целите на зелената икономика и това също допринася за нежеланието на бизнеса, който разполага с ресурс, да развива различни дейности. В такава ситуация за бизнеса решението не е да се трупат средства в банките, увеличавайки депозитната маса и допринасяйки за стагнацията, смята проф. Желязкова. Според нея бизнесът не може да продължава вечно да отрича темата за замърсяването на околната среда и трябва да се търсят начини да се възползваме от новата ситуация, като за България потенциалът е в биоземеделието и други сектори, които биха обслужвали зелена икономика. Тук е ролята на правителството да направи стратегия, фокусирана върху силните страни на държавата ни, отбеляза проф. Желязкова.

Според доц. д-р Валентина Григорова-Генчева от ВУЗФ в новата реалност на натрупване на няколко кризи търговията с инвестиционно злато е достигнало невиждани досега обеми. Златото изпълнява основната си функция на спасителна котва, на пристан за инвеститорите в сериозна кризисна ситуация. Според нея златото за пореден път в съвременната история на човечеството потвърждава ролята си на антипод на страха. Към средата на юни тази година при борсов фиксинг от около 1750 евро за тройунция доходността на златото за последните пет години вече е над 50 процента. Според нея следващите десетилетия ще бъдат белязани от засиленото присъствие на златото както в инвестициите на хората, така в резервите на централните банки. САЩ, Германия, Италия, Франция, Нидерландия са между първите десет в света и по количество притежавано злато, и по дял в националните златни резерви, който е между 55 и 70 процента.

“Финансовите институции като МВФ, Групата на Световната банка и други банки по време на кризата и войната в Украйна увеличават своя дял на финансиране и разнообразяват портфейлите си от финансови инструменти”, заяви доц. д-р Ирена Николова от Нов български университет. По отношение на валутите, повечето от тях при криза първоначално реагират с обезценяване, с изключение на щатския долар. Същевременно тя посочи, че в такива критични ситуации валутите с плаващи валутно-курсови режими първоначално се обезценяват, но после стабилизират позициите си, заради появата нов играч - дигиталните валути. Според доц. Николова в момента се наблюдава тенденция, според която глобализацията преминава в тип регионализация. Сега регионалните банки за развитие, особено в Азия, са много по-силни, както и другите прикрепени към тях институции, които финансират и реално намаляват работата на наднационалните институции, създадени след Втората световна война.

Според гл. ас. д-р Росица Тончева от УНСС е необходимо връщане към принципите за етична икономика. Икономиката работи с измеримото, но засяга неизмеримото. Тя изтъкна, че невежеството храни страха, а знанието превръща страха в разум. Д-р Тончева отправи провокация към разкриване на една по-етична и навярно по-истинна геометрия на икономическата система, с която можем да се обърнем към решаване на правилните задачи.

Цялата конференция можете да проследите във Youtube канала на ВУЗФ. По време на нея своята монография “Търговци на страх” представи гл. ас. д-р Красимира Найденова от Икономически университет-Варна. Всички доклади ще бъдат издадени в колективна електронна монография от издателството на ВУЗФ.

Конференцията “Икономика на страха” се организира с подкрепата на “Синергон Холдинг” АД, Дънди Прешъс Металс, ЗАД “Армеец” АД, Централна кооперативна банка АД, ПОАД “ЦКБ-Сила” АД и “К Метал” ООД.
Медийни партньорина събитието са Investor.bg, Bulgaria ON AIR, Bloomberg TV Bulgaria, Българска телеграфна агенция, Dnes.bg, Money.bg, Банкеръ, Стандарт, Novinite.bg, Econ.bg, сп. BGlobal, в. Учителско дело.
 


2
Още по темата: конференцияВУЗФ
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари