Капоейра – животът като игра

Капоейра е комплекс от упражнения, история, музика, песни, култура, начин на живот – игра, която е свързана с разбирането и възможността на човек да се синхронизира с различни елементи от живота и да го прави по възможно най-добрия начин. Капоейра има афро-бразилски корени.

Валери Иванов е председател на УС на сдружение "Асоциация Капоейра България" и е известен с изявите си в изкуството капоейра. Никой не би заподозрял, че практикува адвокатската професия (търговско право).

Каква е историята на капоейра в България?

Занимавам се с капоейра от 2000 г., когато направихме съвсем спонтанно първата група. Тогава гледахме филма „Само силните” и се запалихме по идеята. Тук нямаше никаква информация. Трудно се намираха видеокасети тогава. В момента има школи в Пловдив, София, Варна и Бургас.

В София има три групи. Засега всичко, което правим в България, е плод на съвместни усилия между отделните школи. Организираме семинари и събития, свързани с капоейра.

Къде сте се учили на това изкуство?

Предимно съм играл тук. Ходил съм на обучения в Европа. Непрекъснато се правят семинари и фестивали. Определено е невъзможно интерактивното обучение по капоейра. Материали могат да се намерят, както и да се научат отделни елементи. Много важен е личният контакт с този, който ти преподава. Капоейра е синхрон.

Какви са хората, които членуват във вашето сдружение?

Клубът е организиран от хора, които имат желание да се занимават и да учат капоейра. Тези, които искат, на които им стигат силите и ентусиазма, могат и да преподават. Могат да си организират собствена група, ако са уверени в това, което правят. Аз преподавам капоейра.

В момента в България няма система за оценяване на това, което се прави. По света всяка група си прави своя собствена система и представлява една отделна федерация. Обикновено тази група има централа в Бразилия. Хубавото при нашето сдружение е, че все още имаме свобода и не сме се превърнали в някаква административна система.

Какво съдържат текстовете на песните за капоейра?

Капоейра отразява живота като игра. Пее се за конфликти, за свободата, за бедността, за любовта, за морето, за боговете, за водата, за съдбата, за емиграцията, за исторически личности и герои. Това са темите, които присъстват в този динамичен и емоционален живот на хората, които практикуват капоейра. Те са принудени да се справят с живота както могат и често извън родината си.

Необходимо ли е задължително наличието на музикална и движенческа култура?

Капоейра е комплекс от много неща, които израстват заедно. Капоейра без музиката и песните не е капоейра. За капоеристите песните имат съвсем различен смисъл от този за хората, които ги чуват за първи път. Овладяването на различни инструменти и пеенето, фолклорната култура, свързана с Бразилия, се изграждат в процеса на запознаването с капоейра. Независимо дали човек има музикално образование и култура, или не.

Много често хората, които изобщо не са пели или свирили на някакъв инструмент, напредват много по-бързо от тези, които имат музикална подготовка. Така е и с движенията на спортистите, които идват от определени спортове и искат да овладеят културата на тялото при капоейра.

Къде се провеждат тренировките по капоейра и от кого?

Има инструктори, които водят групи. Тренировките се провеждат в 47-о училище в София (бившето спортно в кв. „Иван Вазов”), в някои фитнес центрове в малките залички по аеробика и йога – ползваме ги, когато са свободни.  

В какви събития се включва вашето сдружение?

Понеже засега популярността на капоейра в България не е завидна и почти не отказваме участия, правим демонстрации на спортни и културни събития. Едно от запомнящите ни участия е на джаз концерт в зала "България".

Какво да очакваме в най-близко бъдеще като ваша изява?

Нашето сдружение ще представи в края на месец май 2010 танцово-театралния спектакъл "Аз – от улицата" на сцената на Театъра на голия охлюв в НБУ. Нещо, което определено си заслужава да се види.