Изоставените деца – нежелани на трапезата ни! 21% биха ги приели

Едва 21 на сто от анкетираните хора в местни общности, в които има деца от институции, биха взели на семейна вечеря или семеен обяд такова дете.

Това сочат данни от комплексно социологическо проучване на "Алфа рисърч", направено в 10 общини, в които има дейности по деинституционализация.

Според управителя на агенцията Боряна Димитрова тези данни показват, че деинституционализацията вече се мисли като преход от "големи" към "малки" институции, но все още не и като пълноценна интеграция на децата.

Според проучването сред местната общност 44 на сто от хората биха приели тези деца да учат в един клас с децата им, 62% – да живеят в техния квартал, а пет на сто от анкетираните биха станали приемни родители.

Димитрова смята, че все пат тези 5% не са толкова малко като брой, защото не всеки може да бъде приемен родител.

От друга страна всеки може да насърчи детето си да общува с деца от институции, затова тя тълкува другите данни като по-тревожни.

Процесът по деинституционализация се подкрепя от почти всички анкетирани.

Положително отношение към децата в центровете за настаняване от семеен тип имат 75 на сто от хората от местната общност и 98% от учителите и директорите.

Всички целеви групи оценяват деинституционализацията като правилен и необходим процес – 79% от местната общност и 93 на сто от учителите и директорите.

Висока е и оценката за създадената по-близка до семейната среда за децата в неравностойно положение спрямо старите институции - 71 на сто от местната общност и 80 на сто от учителите и директорите.

През 2009 година, когато стартирахме тази толкова тежка реформа, имахме 7000 деца, които бяха в различните институции, а в началото на тази година има около 610-620 деца, които са останали общо в 15 домове за медико-социални грижи за бебета между 0 и 3 години и 14 домове за деца, лишени от родителски грижи, каза заместник -министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова, цитирана от БТА.

Всички останали деца са намерили пътя си на развитие в услуги от семеен тип - около 1400 деца, а около 4000 деца са намерили възможност да се чувстват по-добре в семейната среда на приемните родители. Част от тях са осиновени. Считам, че пътят, извървян в годините, ни дава увереност, че това е най-успешната реформа за деца, която е правена в България, заяви Русинова.

Тя подчерта, че изследването ще помогне през следващата една година да се довършат важните стъпки по затварянето на останалите институции, извеждането на децата, създаване и укрепването на новите услуги в 20 общини. Според Русинова, за да е успешна реформата, трябва сигурност, че децата не само са получили нова грижа от социалната, образователната и здравната система, не само че живеят в по-добри условия, но и са получили цялостната подкрепа на обществото - приети са от родителите на децата, с които ходят на училище, приети са от съседите, от всички хора, с които живеят. Няма нищо по-трудно от това да бъде заменено едно семейство, заяви социологът Боряна Димитрова.

По думите й хората дори в семействата трудно изграждат семейна среда.

Сред установените от проучването трудности е съпротивата към включването на деца и младежи от бивши възпитателни институции в ЦНСТ. Като проблем се очертава феминизацията и застаряването на персонала. По думите на заместник-министър Русинова това донякъде може да бъде повлияно с по-атрактивно заплащане, повече обучения и психологическа помощ за кадрите, които с времето ще станат реалност чрез прилагането на новия Закон за социалните услуги. Срещата с мъжкия модел на поведение може пък да стане чрез по-активно участие на децата в спортни дейности.

28 процента от анкетираните заявяват съгласие с твърдението, че има ниска подготовка на учителите в обикновените училища за работа с различни групи деца.