Йотова поиска икономически и социален щаб за кризата

Вицепрезидентът Илияна Йотова предлага икономически и социален щаб за справяне с кризата. Йотова участва в експертна дискусия "Социални и икономически измерения на кризата COVID-19. Европейският опит и България", която се проведе под егидата на държавния глава. 

Според нея България няма ясен план за икономическо възстановяване, липсва елементарна хронограма как се излиза от кризата.

Вицепрезидентът посочи, че Националният икономически съвет към министъра на икономиката не е свикван нито веднъж в кризата, а последното му заседание е от септември миналата година, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Спешни икономически мерки са необходими заради чукащата на вратата социална криза и за да не се задълбочат настоящите проблеми, убедена е вицепрезидентът. "Кризата не трябва да води до още по-голямо вторично обедняване, до задълбочаване на съществуващите неравенства в доходите", посочи Илияна Йотова и цитира данни, според които България е на последните места в Европа. 

Илияна Йотова посочи като приоритет спасяването на малкия и средния бизнес, който е гръбнакът на българската икономика. Вицепрезидентът предлага и някои конкретни мерки, сред които освобождаване от вноските за социално осигуряване на самонаетите лица и микропредприемачите, специално кооперациите, които отбелязват срив в приходите си с 50%; специални условия за заеми на малките предприятия, при много по-облекчен режим от досегашния, както и за току-що проходилите малки фирми, най-вече в областта на технологиите; грантова политика на правителството поне за една година.

Вицепрезидентът е категорична, че е необходимо специално законодателство за заетост в извънредните обстоятелства. Мярката 60/40 можеше да бъде по-гъвкава според спецификата на компаниите и предприятията, смята Илияна Йотова. Вицепрезидентът предлага обезщетение, а не заем, при спиране на работа - основно за хората, работещи в сектора на културата.

И още - поне три пъти безвъзмездна помощ за самонаетите лица, а не заеми, ако нямат доходи през този период. Вицепрезидентът Йотова предлага и увеличение на заплатите на тези, които не могат да работят онлайн по време на изолацията, "на хората от втора линия – от касиерката в супермаркета до шофьорите на градския транспорт, на хората на полето, на доставчиците, на служителите от интернет и телевизиите".

"Когато се предлагат мерки, отговорът винаги е, че няма пари. Нека да помислим откъде може да дойдат. Миналия месец Еврокомисията реши отпускането на 100 млрд. евро по т.нар. фонд SURE, по който държавите да кандидатстват с проекти в подкрепа на малкия и средния бизнес за запазване на работните места", заяви Илияна Йотова и подчерта, че очевидно България няма готовността за кандидатстване. 

Вицепрезидентът е категорична, че България трябва разумно да използва предоставените възможности от Европейския съюз за справяне с кризата и да има ясна отчетност на средствата и анализ на ефекта.

Йотова постави въпроса за състоянието на българската здравна система, която до този момент въпреки всичко успява да се справи. Вицепрезидентът настоява за увеличаване на разходите за здраве и за адекватно заплащане на медицинските специалисти и стимули за техните семейства.

Темата за политическите ефекти от кризата и човешките права също беше акцент в изказването на Илияна Йотова. "Това са въпроси, които заслужават отделна дискусия. Само ще подчертая изкушението на властта в световен план да се възползва от короната - това не е само игра на думи", подчерта вицепрезидентът.