Децата питат, Гешев отговаря: За КТБ, за смъртната присъда

"Правосъдие в бъдещето - прокурори и ученици говорят за право" стартира на 5 октомври по инициатива на Асоциация на прокурорите и Камара на следователите. В рамките на инициативата се планират посещения в редица училища в страната. На срещите с учениците прокурори и следователи ще спомогнат за повишаване познанията на младото поколение за работата на прокуратурата и следствието, спецификите на работата на магистрата и обогатяване на правната грамотност на учениците.

Главният прокурор Иван Гешев взе участие в първата среща с ученици от Професионалната гимназия по ресторантьорство, търговия и обслужване в Плевен.  

В своето изказване пред тях той подчерта, че за просперитета на едно общество е необходимо повишаване на правната му култура, за да бъдат възпитани поколенията в спазване на правилата. Именно по този начин държавата и обществото ще са силни и всеки един индивид ще има възможността за развитие и активно участие в обществения живот. От своя страна държавните институции трябва да си взаимодействат в духа на принципа за разделението на властите.

Главният прокурор посочи, че "освен контрол между властите, трябва да е налице ефективно взаимодействат помежду им. Няма как да има три отделни власти, все едно да има три отделни държави." Той отдели внимание и на правомощията на прокуратурата, като обясни на учениците, че "масовото разбиране на българина е, че прокуратурата решава всичко. А ние решаваме много тесен кръг проблеми. В България използваме израза – ще те дам на прокурор, а не – ще те дам на съд. Разбирането, че прокуратурата може да реши всички проблеми на хората, е неправилно."

Децата питат, главният прокурор отговаря:

За или против смъртната присъда?

Донякъде в лично качество разбирам желанието на някои хора, които имат тежко пострадал или загинал близък, да искат това, което наричаме „мъст“, „око за око“. Почти никога обаче смъртното наказание и твърде високите наказания не са панацея в борбата с престъпността. Трябва да има баланс при наказанията.

Понякога на пръв поглед по-лекото наказание се явява по-тежко. В България има доживотен затвор без право на замяна. Представете си сега, осъден на смъртна присъда с инжекция. Друг е осъден на доживотен затвор без право на замяна и прекарва целия си живот в затвора. Кое е по-тежко?
В работата като прокурор и следовател не бива напълно да игнорираш болка на пострадалия, но трябва да се стремиш да се дистанцираш достатъчно, за да останеш безпристрастен в преценката си.

Кога Иван Гешев решава да стане прокурор?

Започнах да работя в МВР през есента на 1994 г. Установих, че МВР далеч не е това, което си представях. Борбата с престъпността и всичко в него буксуваше, след т.нар. „промени“ през 1989 година. Тогава реших да стана следовател. След една от поредните реформи казаха на следователите, че ще закрият следствието, което тогава беше извън съдебната система. Тогава се прехвърлих в прокуратурата. Харесвах годините си в МВР и в следствието.

Какво се случи с делото КТБ?

Мога да напиша няколко книги по този въпрос. Нека ви обясня какво преставлява схемата. Банката работи с вашите пари, вие ги внасяте, получавате лихва, а те ги дават срещу по-голяма лихва на друг човек, който трябва да плаща и от това печели банката. Но те нямат собствени пари. Т. нар. инвестиционно банкиране е забранено в България. Въпреки нарушенията на закона, един човек, така смята прокуратурата, който реално е фалирал тази банка, с помощта на кухи фирми отпуска 10 млн. лв. на друга фирма, която няма нищо, не разполага с никакъв ресурс. Това се нарича пирамида. В случая КТБ проличават всички недостатъци на българската правосъдна система. Всички залагаха на това, че делото не може да влезе в съда в този обем на събрани материали по него. То влезе в съдебна фаза в рамкките на 2 години и половина. Изискванията на българския НПК са толкова абсурдни, че обвинителният акт беше 11 000 страници. Това е горе-долу колкото „Война и мир“. Някои казват - „прокуратурата го написа, за да не може нищо да се случи“. Така е устроен българският закон. Как може да напишеш 11 000 страници, за да не се случи нещо? Имаме 18 обвиняеми, респективно – подсъдими. Според българския закон, всеки трябва да получи обвинителния акт на хартия, не на електронен носител, 11 000 страници. Прокуратурата купи специална професионална копирна машина за целта. Според тогавашното законодателство обвинителният акт трябваше да бъде прочетен в съдебно заседание. И 6 - 7 месеца прокурорите от цялата Специализирана прокуратура се редуваха да четат на глас и стигнаха доникъде.

Целият разговор можете да видите във видеото