Знаете ли какво е "селиндион"?

Една история за културния сблъсък с пайетите и розовия грим
Обновена: 21 фев 2011 14:32 | 21 фев 2011 07:06, Ралица Ковачева
89
Знаете ли какво е "селиндион"?
Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Напоследък вкъщи често има естетически дискусии. Аз някак си, може би заради книгите, винаги съм мислела, че естетическото чувство е въпрос на усет, на вродено усещане за красивото, което уви, не е съдено всекиму. Затова етическите категории са тези, които се нуждаят от повече внимание и обсъждане, особено с децата.

Но неусетно разговорите се прехвърлиха от „Мамо, лошо ли е да си порта (изказвачка)?” към „Мамо, аз защо не се гримирам?”.

Историята си има и предистория. Още от миналата година 5-годишната ми дъщеря (добре де, почти на 6) е дискриминирана от участие в игрите на „Уинкс” в детската градина, защото не била модерна. За протокола, тя ходи на градина облечена с памучни блузки и панталони, с оглед да си играе свободно, да се съблича и облича лесно, да се цапа на воля и т.н.

Това, обаче, не се вписва в дрескода, наложен от група момиченца за играта на „Уинкс”. За несведущите, това е анимационно филмче за четири феи, облечени по всички модни писъци и крясъци, а именно - предимно в розово, с брокати, пайети, волани и всички атрибути на поп-женствеността.

Така започна нашата драма с розовото. Ама беше наистина драма, със сълзи и отказ да се обличат дрехи, различни от розови. Тук безценна се оказа помощта на 8-годишния батко, почитател на готик културата на черното, черепите и Смърт с косата. Без неговите аргументи против розовото- „носят го само лиглите”, „готините момичета ходят с дънки” и „черното е най-якият цвят” едва ли щях да постигна успех, до там, че вече на розовото се реагира с „блах”.

Е да, обаче докато ние се сражавахме с „Уинкс” модата, фешън гурутата в детската градина минаха на следващо ниво и се появиха гримовете. И се появиха буквално, в съответните чантички, благородно закупени от майките и благосклонно допуснати от госпожите в градината.

Тук е мястото да кажа, че в навечерието на две поредни Коледи предизвиках бурни разправии в два големи магазина за детски играчки заради огромните им колекции от детски гримове. Едва ли бих изразила гласно възмущението, ако любезните продавачки не ме увещаваха услужливо колко желан и подходящ подарък е това за всяко момиченце. И колко много се търсели.

„Мамо, ние си имаме гримьорки и те те питат какъв цвят да ти сложат на очите, после те мажат с червило ама аз не се гримирах”, избълва Дара на един дъх една съботна сутрин. А ти защо не се гримира, питам. „Защото имам очила!”, обяснява тя с тон „ама как не разбираш!”. Решавам да не я открехвам, че момичетата с очила също могат да се гримират и наблягам на вредата от мазането на субстанции с неясен произход по лицето. Обяснявам, че може да получиш обрив, да пиеш лекарства и дори да отидеш в болница, което дава необходимия ефект, но за кратко.

Защото, разбира се, следва въпросът „Тогава защо другите майки позволяват?”. Е на този въпрос не съм подготвена да отговоря. Не още. Продължавам с аргументите, че момичетата са красиви сами по себе си, защото са млади, а гримът е за по-възрастни жени, които се опитват да изглеждат по- млади.

Вече знам, че си вкарах автогол, когато чувам: „Ти затова ли се гримираш понякога?” Затова, признавам, все пак е само понякога. „Значи аз съм по-красива от теб, защото съм млада?” Разбира се, отговарям. Което напълно е задоволило суетния порив на дъщеря ми към момента и решавам, че на този етап темата с гримовете е приключена. Надявам се това да е последният подобен разговор преди пиърсинга и татуировките.

Последната дума, обаче, не е моя. Минавайки покрай детската стая, чувам: „Ако се гримираш, ще приличаш на маймуна. Нали си виждала такива майки, дето се мажат със селиндиони”. Тук не се сдържам и надничам. Какви са тези селиндиони, питам 8-годишния експерт по гримирането. Ами онези кремове, от които лицето ти става по-тъмно. Малко по-късно, когато вече не плача от смях, обяснявам, че тези кремове се казват фон дьо тен, а Селин Дион е певица и общото помежду им е само френското звучене.

Но от този безсмъртен лаф за селиндионите някак си произлезе негласния, но твърд домашен консенсус по естетическите въпроси. Както обикновено, смехът помогна повече от заплахите и обясненията. Може би е просто, но родителите не винаги умеят да използват този похват и невинаги им идва на ум, че вместо да обясняват на децата си, че нещо е лошо, могат да ги накарат да му се смеят. Не да се подиграват, но да приемат с необходимата доза ирония някои обществени залитания. Линията на баланса е тънка, но децата са адаптивни и бързо се ориентират. Особено когато са подложени на натиск от средата да се впишат или да бъдат отхвърлени.

Най-трудното нещо на този свят е човек да осъзнае, че да си различен е предимство, не недостатък. Не при всички хора този избор се превръща в дилема. Още по-малко са тези, които решават тази дилема в полза на собствената си индивидуалност. Ако това изобщо се случи, обикновено става през пубертета или поне ставаше, когато аз бях дете.

Днешните деца, обаче, се сблъскват с реалността много по-рано. Не само заради глобализацията, научнотехническия прогрес и акселерацията. А защото живеем в много по-хетерогенно общество, в което сблъсъкът на различни ценностни модели е много силно изразен. Включително и поради нарастващия ценностен дефицит.

Затова трябва да използваме всеки повод, независимо дали са играчките, гримовете или приятелите, за да казваме на децата си колко са уникални и колко е важно да останат такива.
С цената на много битки и без селиндиони.


89
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
82
0
 
0
 
! Отговори
julia преди 10 години
поздравления на сина ви за лафа за селиндионите. и аз се смях със сълзи!
81
0
 
0
 
! Отговори
julia преди 10 години
следва да се предположи, че ако не е типично за индивидуалността на детето, след известно време то само ще се откаже от дадена мода - гримове, розово или друго. принудително насаждане на модели на поведение е лоша тактика, особено ако се практикува често. но за съжаление повечето хора така са възпитани. затова си мислим, че чалгата е лошо нещо. а това е просто музика. простотията не се разпространява с музика.
80
0
 
1
 
! Отговори
julia преди 10 години
за съжаление границата между това дали моделираме или оставяме детето да развива индивидуалността си е много тънка. статията засяга един много стандартен и доста едностранчив подход - моделиране по собствен модел на родителите. той разбира се е най-широко прилагания, но често води до проблеми особено в пубертета. (само лиглите се гримират е доста крайно и не-родителско изказване, което не следва да се подкрепя).
79
2
 
7
 
! Отговори
споко, де преди 10 години
Радвай се, не се притеснявай. едно време малките момиченца си играеха на ранени партизанки и пееха съветски и партизански песнички, докато се люлееха по люлките.:))))) Това с дрес-манията на сегашните дечица и селекцията на приятелките по критериите на "принцесешкия тоалет" е бял кахър - малко спорт, малко рок и устоите на истинската момичешка очарователност ще си се напаснат от само себе си.
78
1
 
13
 
! Отговори
alabala преди 10 години
В нашето детство бяхме доста органичени материално, спрямо сегашните деца и за да бъдеш интересен, се изискваше оригиналност и въображение. Дори скъсаните дънки трябваше сами да си ги късаме. Съгласна съм, че да съдиш за някого по дрехите е адски тъпо, а когато става дума за дете - направо ужасно. Но за съжаление границата е много тънка - чалгата в музиката и обличането съвсем ествствено се превръща в чалга в душата...
77
21
 
8
 
! Отговори
JikTak преди 10 години
Още една селянка която живее в миналото. И нашите родители се дразнеха от тесните и скъсани дънки. Това направи ли ни по-малко пълноценни или нормални хора?
76
5
 
17
 
! Отговори
ignacius преди 10 години
Чудесна статия!
75
0
 
10
 
! Отговори
Димитрова преди 10 години
Предполагам, че всичко опира до въпросите: колко малка, колко често, колко розово и колко гримове?! :-) Да са ни живи и здрави децата и да им дойдат същите чуденки на главата след години! :-)Всичко най-хубаво!
74
0
 
7
 
! Отговори
лулу преди 10 години
Добре, така съм по-съгласна. А и щом грешката е механична, направо сте ми симпатична :) И все пак не намирам нищо лошо малките момиченца да се правят на големи по този наивен начин. Не смятам, че това формира по-нататъшна фолкърщина. Самата аз доста недолюбвам това явление, но не намирам нищо общо между него и детското желание да подражава на мама, за бога, та аз умирах за розово и гримове като малка,с времето всичко е нормално :)
73
0
 
8
 
! Отговори
Димитрова преди 10 години
до ЛулуИзвинявам се за грешката - механична е. Ваша работа е, дали ще ми повярвате.Разбирам, какво имате предвид и съм съгласна. Изказването обаче е малко крайно - тук не става въпрос за лицемерие, забрани и презиране на всичко светско (не е "свецко", зная). Не "култивирам" детето си. Просто не спирам да обяснявам, да показвам алтернативи и да му задавам въпроси. Децата сами си отговарят и избират. Не се опитвам да го предпазвам от каквото и да било, само внимавам в собствените си изяви.
72
2
 
4
 
! Отговори
:) преди 10 години
Mnogo hubava statia :)
71
7
 
3
 
! Отговори
лулу преди 10 години
Освен това, Димитрова, по-добре първо се научи как се пише (децки, е няма такава дума), а после култивирай деца. Имаме си достатъчно неграмотници вече!
70
7
 
6
 
! Отговори
лулу преди 10 години
не можеш. детето само решава какво го прави щастливо, не ти. Познавам доста примери за строго възпитавани деца, които се примиряват, докато не поотраснат и не се усетят как да избягват забраните. Вкъщи са примерни и смирени, презират всичко светско, а щом завият зад ъгъла се преобличат и се насочват към фолкклуб... Лицемерието поражда лицемерие.
69
6
 
10
 
! Отговори
Димитрова преди 10 години
Мисля, че при възпитанието на децата няма "после". Не може да се "кипри по децки", а по-късно това да бъде променено. Непосредствено сетивните облекло, храна, играчки, книжки, съдове, обувки... са пътя на детето към опознаването на неосезаемите - реч, вкус, емоция, поведение, а по-късно и към съвсем абстрактните - ценности, мироглед, отношение към самия себе си и околните. Вярвам, че сега, днес, в този момент, когато момиченцето ми е на 2,5г. мога да направя така, че на 25г. да е щастлива жена.
68
4
 
4
 
! Отговори
лулу преди 10 години
Вие създавате този грешен модел - щом изглежда добре няма начин да е умна... Деца се върпитават във всички посоки - от това как да изглеждаме и да се чувстваме добре, до това да мислим и живеем в хармония със себе си. Ако детето иска гланц или розова рокля, не виждам нищо лошо в това. Но виждам ужасна грешка в това да му ги отказваме под предлог 'аз съм ти майка и така казвам! един ден ще разбереш!'
67
10
 
4
 
! Отговори
лулу преди 10 години
Не намирам за правилно да се отговаря на детското любопитсво с разни заплахи тип "ще лежиш в болница, ако си сложиш червило". номерът може и да минава, докато детето е малко...но когато порасне, пак ли ще го дебнеш, контролираш и сплашваш? Какво лошо има момиченцето да се кипри по детски?? Вие сте извратени шом само педофили са ви в главите, не децата. Ами майката-*** от коментарите, която отпуснала на малкото си само 2 чифта дрехи, е така, щото така преценила...Нямам думи. Така се осакатяват!
66
2
 
5
 
! Отговори
asi преди 10 години
pozdravleniq za statiqta!!! Neveroqtna e i mnogo me razsmq,zashtoto chestno kazano,az sam ot onezi maiki ,deto ne sa se setili da razsmeqt decata si ,dokato im obesnqvat kolko e opasen rozoviq kich!!!!!Bravo!!
65
3
 
36
 
! Отговори
мъро преди 10 години
Жалко че са на привършване нормалните родители като авторката. Другото за съжаление е развъдник на млади курвета, които като порастнат целта им ще бъде,не образование или личен просперитет а някоя *** но богата мутра и чалга клубовете......
64
1
 
31
 
! Отговори
Анонимен преди 10 години
Поздравления на авторката за хубавата статия!
63
36
 
3
 
! Отговори
Кюри в розово преди 10 години
не вижад къв е проблемът малките да си слагат грим от време на време, всички момицета го правят на тази възараст, винаги е било така, просто сега продават специален като за деца, в това няма нищо лошо, а пък тези които предпочитат готик и черно пред розовото да спестят депресивните си тенденции за себе си, а не да ги обявяват като препоръчителни пред попа, популярността и всичко останало което не могат да са