Мистерията на прохода Дятлов: Лавинна плоча ли убива деветимата туристи?

От десетилетия мистериозната смърт на деветима алпинисти в прохода "Дятлов" тормози Русия, а интернетът изобилства от теории - дали е НЛО или пък чудовище? Десетилетия по-късно учените подкрепят една не толкова фантастична теория - лавина.

Фаталните събития по склоновете на Урал или "Мъртвата планина", се случват някъде през нощта между 1 и 2 февруари 1959 г., Деветимата туристи загиват при мистериозни обстоятелства, които остават необясними до този ден.

Инцидентът с прохода Дятлов, кръстен на ръководителя на експедицията Игор Дятлов, породи всякакви обяснения за зловещата смърт на групата, вариращи от лавина до тайни военни експерименти и срещи със свръхестествени зверове. Хипотезата за лавина се счита за най-вероятната, но все още има много проблеми с това естествено обяснение, включително липсата на доказателства, че районът, известен сега като прохода Дятлов, е бил уязвим за лавини тази нощ.

Все още съмнение будят странните и ужасни наранявания на част от жертвите, както и радиацията, открита върху дрехите им. Всъщност руските прокурори възобновиха делото през 2019 г., за да разсеят своите съмнения.

Двойка учени от Швейцария сега предлагат решения на някои от изкривяванията в теорията за лавините, които са "в съгласие с резултатите от аутопсиите" отпреди повече от 60 години, според проучване, публикувано в четвъртък в Communications Earth & Environment. Йохан Гауме, ръководител на лабораторията за симулация на снежна лавина в École polytechnique fédérale de Lausanne, и Александър Пузрин, председател на геотехническото инженерство в ETH Цюрих, разглеждат съветските архиви за инцидента и прилагат най-новите проучвания и симулации за лавините към странния инцидент.

Изследователите демонстрират, че тип снежна маса, наречена "лавинна плоча", може да обясни някои от пропуските в хипотезата за лавина, включително наличието на наранявания на някои от туристите, които обикновено не са свързани с жертви на лавина. Но въпреки че Гауме и Пузрин подкрепят общия консенсус, че злощастните туристи са били убити по естествени причини, екипът не твърди, че е решил напълно този легендарен пъзел.

"Лично ние не вярваме, че мистерията никога няма да може да бъде разгадана, защото никой не е оцелял, за да разкаже какво се е случило", каза Гаум в кратък документален филм. "Това, което направихме в нашия проект, е да покажем правдоподобността на хипотезата за лавина въз основа на солидни физически и експериментални доказателства."

Дятлов и неговите спътници - всички опитни млади туристи - започват пътуването си на 27 януари като група от десет души, но един от групата, Юрий Юдин, се връща на втория ден поради хронични болки. Повече от седмица, след като туристите трябвало да завършат пътуването си, бил изпратен спасителен екип, който в крайна сметка намерил изоставената палатка на групата, странно отворена отвътре, на плитък склон.

Всички туристи били умрели, някои от тях носели само бельо. Ясно е, че по-голямата част от групата е замръзнала до смърт при наказващите зимни температури от около -25°C. Когато обаче всички тела са възстановени след месеци, странни наранявания предполагали, че хипотермията не е единственото нещо, убило планинарите.

"Докато хипотермията беше определена като основна причина за смъртта, четирима туристи имаха тежки наранявания на гръдния кош или черепа, двама бяха открити с липсващи очи и един без език; някои бяха почти голи и боси, по някои от дрехите им бяха открити следи от радиоактивност, а същата нощ бяха получени съобщения за светещи оранжеви сфери, които се носеха в небето", гласи изследването.

Гауме и Пузрин признават, че тези травматични наранявания "не са типични за жертвите на лавина" в своето проучване. Повечето хора загиват в лавини от задушаване под дебелия сняг, а наранявания на гръбначния стълб са по-чести от травмите на гръдния кош и черепа. Теорията за лавините е оспорена и от наклона, където е била разпъната палатката, който Дятлов може да е избрал именно защото не е бил опасно под ъгъл или видимо склонен към лавина.

Но за разлика от лавините, лавинните плочи все още могат да спуснат по такъв наклон, твърдят изследователите. Това се случва, когато плътна снежна плоча седи над по-мек снежен слой, докато нещо не го освободи. Лавинните плочи могат да се появят на склонове с ъгли под 30 градуса.

Гауме и Пузрин предполагат, че изрезката, която Дятлов и спътниците му са направили в снега, за да предпазят палатката си от вятъра, е това, което е предизвикало падането на плочата. Фактът, че на снежните плочи им е нужно известно време, за да достигнат критична маса, може да обясни защо са минали няколко часа между поставянето на лагера и бедствието, което в крайна сметка ще ги убие.

Изследователите предполагат, че лавинната плоча може да е била сравнително малка, но все пак смъртоносна, което ще обясни липсата на доказателства за голям снегопад. Дори малка плоча може да тежи стотици килограми. Ако туристите, които са претърпели най-тежките наранявания, са били легнали в палатката, то те биха били изложени  най-силно на травми като смачкване на костите от неочаквано плъзгане на плочата.

"Динамичните симулации на лавина предполагат, че дори относително малка плоча е могла да доведе до тежки, но нелетални наранявания на гръдния кош и черепа, както се съобщава от следкланичния преглед", казват Гаум и Пузрин в изследването си. Екипът подкрепя всички свои предположения с аналитични модели на лавини и триизмерни симулации на нараняванията, които могат да се получат от падането на плочи върху шатрата и туристите в нея. Що се отнася до останалите загадки за този исторически инцидент, те "винаги ще останат неразделна част от мистерията на прохода Дятлов", на мнение са изследователите.

Едно обаче е кристално ясно: ако сте любител на нощуването на открито, не предполагайте, че плиткият наклон ще ви спаси от лавинна катастрофа.

Резултатите от проучването предполагат, че "изграждането на палатка дори на относително лек наклон (под 30°) може да бъде опасно и не се препоръчва, когато се комбинира с изрязване в наклона", предупреждават Гауме и Пузрин в изследването. "Вместо това изкопаването на снежна пещера може да е по-безопасно решение."