Третият свят обявява война на първия – заради боклуците

След година и половина Канада и Европейският съюз ще въведат забрана върху използването на пластмасови съдове и опаковки в опит да намалят глобалното производство на отпадъци. Години наред част от отпадъците се изнасяха за депониране в развиващите се страни, които в последно време се обявяват против това територията им да се превръща в бунище. Филипините и Малайзия започнаха война с доставчиците на боклук от развитите страни, където неговото рециклиране струва много по-скъпо, пише Анатолий Комраков, "Независимая газета".

В края на юни Канада ще получи изнесения през 2013 г. от нейна територия боклук. Страната с близо 10 млн. кв. км площ се съгласи да приеме обратно своята "стока" от Филипините (с площ от 300 хил. кв. км) едва след разрешаването на дипломатически конфликт, свързан с отзоваване на посланик и консул.

Сто и три контейнера с тегло 2500 тона, маркирани като преработваема пластмаса, пристигнаха през 2013 г. от Канада във Филипините. При огледа митничарите установиха, че около две трети от съдържанието са памперси, макулатура и бутилки. Отпадъците от 34 от контейнерите бяха утилизирани на място, а останалите 69 стояха през цялото време в пристанище на 80 км от Манила.

Канада дълго твърдеше, че не носи отговорност за ситуацията, като обясняваше, че износът на боклука е бил извършен от частна компания. В ултимативна форма президентът Родриго Дутерте поиска извозване на контейнерите в срок до 15 май 2019 г., като заплаши, че в противен случай ще ги изхвърли в канадски териториални води. "Аз сам ще замина за Канада и ще изхвърля тези отпадъци при тях. Ще воюваме с Канада, тя превръща Филипините в сметище. Ще им обявя война", казваше Дутерте.

След като канадците не спазиха срока, филипинците сами наеха транспортна компания и отзоваха дипломатите. Канада нарече това дипломатически кошмар, съгласи се да заплати превоза, а транспортирането на злополучните контейнери бе съпроводено от представители на канадската дипломатическа мисия.

Филипините отзоваха посланика си от Канада заради боклук

Войните за отпадъци вече не са екзотика за съвременна Русия. Буквално тези дни в различни региони продължава противопоставянето на населението срещу властите и бизнесмени, които при липсата на цивилизовани форми за преработка на отпадъците решават проблема по обичайния начин, като изхвърлят отпадъците в полето и по-често в близост до жилища заради по-малките разходи за транспорт.

Вътрешни "боклучени баталии" има в няколко страни по света. През лятото на 2015 г. мащабни демонстрации против струпването на смет по улиците имаше в столицата на Ливан. Правителството не успя навреме да реши проблема с преработването на отпадъците, но сълзотворният газ и гумените куршуми на полицаите се стовариха върху протестиращите граждани на Бейрут.

Най-известните вътрешни битки са в италианския Неапол, където кризата с боклуците продължава вече почти 20 години. През есента на 2007 г. правителството на страната направи опит да изнесе боклука от Неапол в Сардиния, но на пристанището там имаше масови митинги срещу превръщането на острова в ново бунище. Тогава бе намерен временен компромис - властите обявиха, че са се договорили с Германия, която се е съгласила да преработи италианските отпадъци във своите преработващи заводи.

Еколози обаче отбелязват, че даже в развити страни от гледна точка на събирането, сортирането и преработването на боклука, каквато е Германия, не всичко е толкова безоблачно. Според руския еколог Валерий Бриних западните страни прехвърлят проблема с преработката и депонирането на най-вредните отпадъци в страни, където изискванията за екологична безопасност са доста по-ниски, каквито са и разходите за решаването на тези проблеми. Стойността за депониране на опасни отпадъци в промишлено развита страна може да достига 5000 долара за тон, а при изнасянето им в Африка или Азия е около 10 долара.

Германците са първенци по разделното събиране на боклук. В съответствие с новия закон за опаковките от 2022 г. на вторична обработка трябва да подлежат 63 на сто от пластмасовите отпадъци. Според ръководителя на Обединението на германските предприятия по събиране и преработване на отпадъци Петер Курт това е малко вероятно да се случи. Контейнерите за смет в Германия са запълнени с евтини опаковки от доставки по интернет, а ако опаковката е съставена от 20-30 различни видове пластмаса, тогава преработването й струва скъпо и е трудно да бъде продаден полученият продукт, пояснява експертът.
Част бива изгаряна - химическата и циментовата промишленост в Германия използват като гориво пластмасови отпадъци. Но пластмасовите отпадъци са много повече от необходимите и затова остатъците се изнасят в Азия.

Дълги години център за преработка на вносна пластмаса и световно бунище беше Китай. По данни на списанието "Сайънс адвансис" през 2016 г. Китай е поел три четвърти от възлизащата на 14,1 милиона тона пластмаса в света, експортирана за преработка. Това е осем пъти повече от внесената в Китай през 1988 г., когато започва отчитането на тези обеми. Но през 2017 г. Китай въведе строги ограничения върху вноса на пластмасови отпадъци. От 2017 до 2018 г. внесените в Китай от Германия отпадъци спаднаха с 95 процента - от 340 хил. тона до 16 хил. тона. Затова пък бе регистриран ръст в износа на германски боклук за Индия, Малайзия и Индонезия.

Пластмасата търси нови пътища. Тези дни министърът на науката, технологиите и иновациите на Малайзия Йео Би Ин обяви, че страната ще изпрати 60 контейнера с пластмасови отпадъци обратно в САЩ, Великобритания, Канада, Холандия, Япония, както и в Китай, Саудитска Арабия, Бангладеш и Сингапур. През май Испания получи от Малайзия пет контейнера със свои пластмасови отпадъци.

Малайзия преработва част от внесените отпадъци, но също като в Русия там няма ефективен отрасъл за преработка на отпадъци. И ако в Русия боклукът някак си може да бъде скрит надалеч в тайгата, в южната страна силните дъждове често отнасят боклука в реките, а оттам и в океана, където вече са локализирани цели морета от "супа" от микропластмаса.

"След като Китай втвърди правилата си за внос на отпадъци, потокът от твърди битови отпадъци (ТБО) се устреми към страни, където още няма такава политика. Защитните мерки, предприети от другите страни относно вноса на ТБО, трябва в дългосрочна перспектива да се отразят благоприятно на глобалната ситуация в третирането на отпадъците", каза за "Независимая газета" Мария Малоросиянова, координатор на проекти на движението ЕКА. Тя поясни, че Европейският съюз вече е отправил препоръка да не се строят нови заводи за изгаряне на отпадъци. Освен това за Европа е неприемливо заравянето на отпадъците и някои страни вече са достигнали показатели за депониране на не повече от един процент от отпадъците.

"Липсата на пазар за несортирани отпадъци от пластмаса и макулатура ще стимулира осъществяването на революционни програми, насочени към постигането на целта "нулев отпадък" - предотвратяване на възникването на отпадъци, включването на максимален обем отпадъци във вторичен оборот и преработването на отпадъците. Предстоящата през 2021 г. забрана върху еднократните непреработваеми изделия от пластмаса е едно от най-важните решения в това направление. Набелязва се законодателно подплатена тенденция за замяна на еднократните и непреработваемите материали с компостируеми и лесно преработваеми, казва Малоросиянова.

Според нея засега в Русия преобладават традиционните начини за третиране на отпадъците, като депонирането съставлява над 90 на сто. "Мерки за предотвратяване на възникването на отпадъци и за въвличането на ресурси за вторичен оборот на държавно ниво на практика не са предприемат. Разработват се проекти, които предвиждат само екстензивен - и следователно водещ доникъде - път за развитието на отрасъла", казва Малоросиянова. Тя предупреждава, че във връзка с преминаването към нови технологии в Европа оборудването за производство на непреработваема и трудно преработваема пластмаса може да се окаже излишно. "А при липсата на необходимите мерки това оборудване може да се озове в Русия, което още повече ще намали и без това ниската стойност на труднопреработваемата тара и ще блокира развитието на производството на екологични опаковки, особено в условията на неразвитата институция за разширена отговорност на производителя", смята експертът.

/БТА/