Какво се случва, след като отвлечените от Русия деца се завърнат в Украйна?

Едно от най-тежките престъпления, които руснаците са извършили по време на пълномащабната си война срещу Украйна, засяга най-уязвимата част от обществото – децата, които са се превърнали в руски активи, лишени от дома си, семейството си, езика си и живота, който някога са познавали.

Емоциите, които изпитвате, когато ги видите – всеки от сегашните 2100 завърнали се – са почти невъзможни да се опишат с думи. Виждате дете, което е преживяло мъчително преживяване и сега се опитва да възстанови живота си от нулата. Това е изключително дълъг процес и завръщането им, за съжаление, е само началото.

Докато Украйна продължава усилията си по президентската инициатива "Върнете децата“ за връщане на деца, незаконно отвлечени от Русия, има толкова много сложни въпроси, на които трябва да намерим отговор: какво се случва след това? Или какво определя дали едно дете наистина може да възстанови живота си?

Завръщането не е достатъчно

Реинтеграцията е един от най-сложните етапи от този процес. Децата се завръщат с много различни преживявания – от продължителна изолация и нарушено образование до липса на достъп до основни услуги. Много от тях са загубили приемственост в обучението, имат неудовлетворени здравни нужди и се нуждаят от време, за да се адаптират отново към различна социална и образователна среда.

В същото време украинската държава, която приема тези деца, все още наваксва с мащаба на това, от което се нуждаят. Общностите остават под постоянната тежест на войната, социалните им услуги са неравномерно развити и към момента все още има нужда от подобряване на координацията между системите.

Днес реинтеграцията на тези деца протича на няколко етапа.

След завръщането си в Украйна, детето попада в определена система за реагиране, където мултидисциплинарен екип от социални работници, психолози и специалисти по закрила на детето взема първоначални решения бързо и внимателно, като взема предвид състоянието на детето.

Когато детето се завърне, екипът незабавно го поставя в безопасна среда и му предоставя основна подкрепа: храна, дрехи, хигиенни продукти, медицински грижи и първоначален контакт със специалисти по психично здраве. От първия момент фокусът е върху физическия комфорт и възстановяването на чувството за безопасност, пише Kyiv independent.

Едновременно мултидисциплинарен екип – адвокати, социални работници, специалисти от НПО, кризисни мениджъри и мениджъри на случаи – следва стъпките, критични за реинтеграцията. Те документират завръщането, оценяват ситуацията със сигурността и започват да възстановяват или издават липсващи документи. Тези действия формират основата за всичко, което следва, и отключват достъпа до държавна подкрепа.

Ето един случай, който илюстрира как това работи на практика.

Руските власти насилствено отведоха група деца от училище-интернат в Николаевска област до временно окупирани територии, след което през Крим до санаториум в Анапа, Русия.

Без документи и без законно настойничество, техният болногледач, подкрепен от неправителствена организация, организира евакуация в Грузия. След това украинските власти осигуриха завръщането на децата у дома, като им предоставиха документи, медицински грижи, образование и настаняване в семейна среда.

От решаващо значение е, че никое дете не преминава през този процес само. Специалистите се ангажират от момента на завръщането и поддържат приемственост през цялото време, така че децата никога не са принудени да преразказват преживяванията си от нулата на нова група непознати. Координационният център за семейно възпитание и развитие на грижите за деца наблюдава целия процес, като осигурява съгласуваност между държавните органи, местните власти, организациите на гражданското общество и международните партньори.

След като детето се стабилизира, междуведомствен екип провежда цялостна оценка на нуждите, обхващаща всеки аспект от живота му: здраве, психологическо и емоционално състояние, преживяване от депортиране или окупация, ниво на образование, семейно положение и рискове за бъдещето му.

Въз основа на това, специалистите изготвят индивидуален план за подкрепа и реинтеграция, в който се посочва къде ще живее детето, какви услуги ще получава, кои органи са отговорни и в какъв ред.

Реинтеграция в Украйна

Това е логиката зад координирания модел за реинтеграция в Украйна, базиран на конкретни случаи.

Еднообразните подходи не могат да отговорят на индивидуалните нужди, затова експертите се стремят да разработват персонализирани планове. Екипът преразглежда и коригира всеки план, когато обстоятелствата се променят, а всяко дете има специален мениджър по случая, който координира целия процес, обяснява решенията на детето и семейството, свързва ги със съответните услуги и следи напредъка.

Докато е възможно, децата се събират отново с биологични родители или роднини. Когато това не е възможно, системата организира алтернативна семейна грижа, включително приемни семейства.

Тъй като войната се проточи толкова дълго, подкрепата се предоставя на млади хора до 23-годишна възраст — много от тях, които са били деца по време на окупацията, са се завърнали като възрастни и все още се нуждаят от помощ за достъп до образование, жилище и заетост.

Домът е на първо място: временно настаняване, приемно семейство или подкрепено жилище за по-възрастни младежи, готови за по-голяма независимост.

Образованието е следващата стъпка: държавно финансиране и подготвителни курсове, които помагат на младите хора да възстановят загубените си позиции. Ментори по интеграция работят заедно с тях в училищата, индивидуално или в групи, за да им помогнат да възстановят взаимоотношенията и чувството си за принадлежност, като същевременно консултират учителите и родителите около тях.

Последният етап се фокусира върху дългосрочната стабилност. Децата получават достъп до пълни образователни и рехабилитационни услуги, включително международни програми като 22-дневна структурирана програма за медицинска и психосоциална рехабилитация в Литва, подкрепена от Министерството на здравеопазването на страната.

Децата, които се завръщат днес, ще гласуват, ще строят, ще преподават и ще ръководят в Украйна след двадесет години. Начинът, по който страната ги приема, е основен залог за това какво общество ще оцелее след тази война. Ето защо Украйна продължава да подобрява системата си за реинтеграция на много млади украинци, които Русия се опитва да заличи.