Родното училище - стрес за децата, демотивира ги

Българската образователна система е консервативна, тотално нереформирана и почти не е претърпяла реформа в последните 25 години. Тя не е подготвена за много от проблемите, през които минават учениците, каза в интервю за БТА консултативният психолог Иван Игов.

По думите му зрелостта на една образователна система се определя от това, доколко учениците изпитват стрес, минавайки от една училищна степен в друга. Той посочи какви са причините за него в първи, пети и осми клас.

Първокласниците са в стрес, тъй като за първи път влизат в клас, петокласниците - защото повече няма да имат един учител по всички учебни предмети, а осмокласниците са стресирани, защото след трудния седми клас с приемните изпити в края на годината сега са в ново училище и трябва да се доказват отново по различните предмети.

Според него фактът, че има стрес, означава, че има проблем с образователната ни система - тя не е приятелски насочена към децата.

От първи до четвърти клас у нас се въвежда "фамилен модел", при който една учителка контактува с децата и с техните родители, а след това идва пети клас, където учениците попадат на различни учители. Тогава децата навлизат в ранния пубертет и това предизвиква у тях предварителен бунт, който може да прерасне в противопоставяне на всичко, обясни психологът.

Той отбеляза, че осми клас е възрастта, в която учениците започват да определят своите способности, като някои са насочени повече към образователни и обучителни способности, а други са с технически или със спортни възможности.

Като друга причина за стреса психологът посочи лошо структурираната ни система за предучилищна подготовка. Там програмата е взета от началните класове и не е представена добре, смята той. По думите му учителите трудно се справят с нея, а на децата не им е интересно. "И затова се получава фактът, който на практика е поразяващ - че деца в първи и във втори клас са демотивирани да ходят на училище", коментира Игов. Той уточни обаче, че сега стресът "идва" не толкова от променената обстановка, а от загубата на мотивация у учениците.

Като пример той даде факта, че в първи клас у нас се изучават неизвестни числа, а теорията на Жан Пиаже за детското развитие, отнася тези числа към т.нар. абстрактно мислене, което се постига към 8-9-годишна възраст. И затова учителите казват, че децата просто зубрят определени факти, но това не е добре за тяхното развитие, отбеляза психологът.

По думите му голяма част от учениците в началните класове са в стрес и когато в училищния двор или на улицата са заедно с по-големи ученици.

Според Игов "шок" за малките ученици е и когато им преподават застаряващи учители. Психологът цитира думи на дете, включено във фокус група за изследване, което казало: "Представяте ли си - цял ден да ви учи баба ви!".

Децата искат в училище да има млади учители, по възможност мъже, или искат учители, които да говорят на техния език, а попадат в училище на някого, който започва да им чете морал и на който нервите му са достатъчно изхабени, за да говори нормално, коментира психологът.

Игов добави, че у нас "само на книга" има кариерно ориентиране, а обикновено родителите ориентират своите деца в какви училища да бъдат приети.

Консерватизмът на системата  не дава възможност на учениците, когато установят, че не са например за математическа гимназия и не искат повече да са в нея, да могат да отидат в друго училище. Ученик трудно може да се премести в професионална или в друга гимназия, защото предметите, които се преподават и начинът, по който става това, са различни в гимназиите след осми клас, посочи Игов.

Според него "най-големият проблем и най-големия шок" обаче е, когато даден ученик повече не може да е лидер и започва да прилага принципа "по-добре е да ме забелязват, отколкото да бъда добър".

Попитан за 25-те години от началото на прехода у нас каква е разликата между тогавашните и сегашните ученици, психологът отговори, че тогава нещата са били прости - учениците са приемали казармения режим в училище, не са се задавали въпроси и не са се търсели отговори, посочи Игов. Освен това тогава не е имало и интернет. Сега ситуацията в  училище е друга - понякога учениците знаят повече от учителите и това предизвиква бунт сред децата, обясни експертът.