Неподготвени сме за психологическата страна на COVID-19

"В една криза хората се проявяват такива, каквито са. Ако се огледаме около нас, ще видим героите, ще видим и мухльовците. Нека се научим да ги разпознаваме", коментира пред БГНЕС психологът Иван Игов.

Според него огромна част от хората в България, а и по света не са подготвени да се справят с психологическата страна на епидемията от коронавирус.

"Ще ни предстои това предизвикателство – да се преборим с емоционалния стрес. Ако вирусът зарази 20-30% от хората, а при 2-3% от тях ще има по-големи усложнения, не дай си Боже да умрат, то всичко ще бъдат обхванати от емоционален стрес, който наистина може да се отрази силно", смята експертът.

Според него това повдига въпроса за необходимостта психолози да се включат в работата на Националния кризисен щаб.

"След такава криза никога вече няма да е както преди, както в личния ни живот, така и в живота на обществото. Не можем да очакваме, че ще се върнем на етапа, на който сме били преди кризата. Ако сме достатъчно умни, можем да направим нещо по-добро. Ако сме глупави, можем да се върнем назад", смята психологът.

Иван Игов е категоричен в едно – от кризата могат да бъдат извлечени и позитиви, колкото и малко да са те.

"Китайците пишат думата "криза" с два йероглифа. Първият означава опасност, а вторият – възможност. Хайде да направим така, че да използваме възможността! Видяхме, че учениците могат да учат дистанционно, използвайки максимално много интерактивни средства, за които говорим толкова много години. Някои от тях дори станаха много по-активни", аргументира се той и допълва: "Всички приказки, че сме съсипани като общество, че живеем в някакво блато, както и че сме някакви мрънкачи, които нищо не вършат, излязоха неверни. Видя се, че това не е така".

Кризата обаче крие и опасности, за които трябва да сме готови. Една от тях е т.нар. пост травматичен стрес (ПТС). При едни хора той може да е слабо изразен и да продължи кратко, но при други да се задълбочи. Едно е сигурно – травмата от пандемията на COVID-19 може да бъде преодоляна, категоричен е психологът.

Според него всяка криза преминава през различни етапи и не бива да се определя еднозначно как тя се отразява на отделните групи от хора.

"В началните етапи на един кризисен процес, особено когато в една държава има ясно изградени институции и начини за справяне с кризата, хората се мобилизират. Тогава се появява и това, което в психологията се нарича "етап на героизма". Има хора, които започват активно да проявяват грижа за другите, което ясно се вижда у нас. Това ясно се вижда с многото доброволци, събираните средства за дарения и т.н. В тази фаза наистина хората се сплотяват и показват, че могат да бъдат единни, да застанат заедно срещу опасността. Разбира се, в тази ситуацията трябва да има лидери. Слава Богу, у нас може да се каже, че има хора, поели тази отговорност. Донякъде това свали напрежението", обясни още психологът.

Той припомни обаче, че подобен етапи не продължават много дълго, а след няколко седмици хората се изморяват емоционално.

"Изчерпва се вътрешният и външният им ресурс. Говорим не само за икономически такъв, а и за възможността да се мобилизира вътрешната устойчивост. Тогава това, което наричаме емоционален стрес, при някои хора започва да става по-силен. Хората стават по-лабилни. Започват да се появяват отделни групи в обществото. Едни отричат случващото се, казвайки: "Това не е страшно и опасно, не познавам никой заразен или умрял". Други пък казват обратното: „Лъжат ме, нещата са много страшни". В нашето общество вече се усещат тези елементи. Ако влезете в социалните мрежи, ще видите и от едните, и от другите", посочва още психологът.

Съветът му е ясен – не трябва да даваме ухо, нито на едните, нито на другите, защото изказвайки подобни мнения, хората се опитват да защитят единствено себе си и да преодолеят собствената си тревожност.

Като психолог с дългогодишен опит Иван Игов отправя и някои съвети, с които хората по-лесно да се справят с това изпитание, както и по-лесно да се завърнат към нормалния си ритъм на живот след това. Сред тях са по-чести почивки от слушането на новини за вируса, отдаване на любими занимания и хобита, максимално здравословен начин на живот и честа комуникация с близки хора.