„От няколко месеца западните и централните части на континента са с по-малко валежи. За голяма част от Западна Европа дъждовете под нормата са от 3-4 месеца. В Северна Италия и някои части на Испания така е вече повече от половин година. В Северна Италия още от ноември слабите дъждове в съчетание с по-високите температури водят до безпрецедентна суша, каквато не е наблюдавана от много години. Това лято обаче горещите вълни са особено интензивни. Бяха счупени доста рекорди. За първи път Лондон отбеляза 40 градуса. Всъщност безводие в Западна Европа имаше и през 2018 г. Тогава специалистите казваха, че такава суша там не е имало от 500 години. Четири години по-късно 2022 г. удря с още по-голяма, така че спокойно може да кажем, че тазгодишната е по-голяма по интензивност от поне 500 години. Някои изследвания на колеги от Испания показват, че в някои провинции сушата е вече доста тежка и може да се сравнява с подобна отпреди 1200 г.“, каза в интервю за „24 часа“ климатологът д-р Симеон Матев.

По думите му ,словията, които водят до суша в Западна Европа провокират по-чести превалявания и по-динамично време в Югоизточна Европа.

„Като скачени съдове сме. Затова при нас сушата тази година не е фрапираща. Нещо повече, в Западна България и около планините все още ситуацията е нормална. В някои райони на Дунавската равнина и на Югоизточна България наистина проблемът е сериозен, но нашата страна познава сушите и още сме далеч от страшните, каквито е имало например през 40-те години на ХХ век. Проблеми сме имали през 2000-а, 2007-а и 2011 г. Засушаването като цяло е доста чест процес на нашите ширини. За съжаление, има го и тази година. С още по-голямо съжаление може да кажем, че ще го има и в бъдеще. Не е тайна, че повечето учени, които се занимават с развитието на климата, са на мнение, че за Европа прогнозата не е розова. Причината е, че повечето сценарии изчисляват, че особено в Южна Европа предстоят по-сухи периоди. На този фон може да се каже, че поне в нашата страна сме късметлии. Тези прогнози поне към момента не се сбъдват с голяма точност. У нас за последните 30 години се наблюдава увеличение на годишните валежни суми. Проблемът е, че те не се разпределят равномерно - както на територията на страната, така и през годината. Имаме периоди, в които вали много, валежите са интензивни, но същевременно се увеличават периодите на засушаване. Това е проблем, който мъчи голяма част от континента“, обясни той.

Матев прогнозира, че през следващите 7-10 дни предстоят валежи в Западна и Централна Европа.

„На Британските острови, в Скандинавието и в планините на Централна Европа валежите ще са над 50 л на кв. м. Те донякъде ще облекчат страданието на повечето райони, но няма да заличат сушата. За да се случи това, трябва да има период с чести валежи и с големи количества. В близките 2 седмици обаче не се очаква трайна промяна към динамично и валежно време за голяма част от континента“, посочи климатологът.

Той прогнозира, че у нас ще има превалявания в края на тази и началото на следващата седмица.

„Предстои промяна в типично лятното време. В събота през страната ще премине студен атмосферен фронт. На много места ще превали и прегърми. Тук-там ще има и градушки. Застудяването ще окаже по-съществено влияние в Западна България. До средата на следващата седмица атмосферата ще остане нестабилна. Повече слънце ще има на изток. След динамичното време предстои по-спокоен период.Това лято отново беше със средни температури над нормата, но за разлика от предишните нямахме толкова ясни изразени горещи вълни с екстремни температури. Само в края на юли имахме по-интензивна гореща вълна, през която температурите достигнаха и надхвърлиха 40°. Най-високата беше измерена в Русе - 42°. Голяма част от страната изпита силата на лятото, но около и близо до планините температурите често се понижаваха, а и валежите бяха по-чести. Затова на някои места, както и в София, хората казват, че тази година лято нямаше. В началото на юли имаше сериозно захлаждане. На Мусала преваля сняг, а по високите полета сутрин бе неприлично студено - под 10 градуса. На 10, 11 и 12 юли в София бяха измерени рекорди за най-ниска температура за съответния ден - под 10°“, отбеляза Матев.

Според него и през септември ще става за море.

„Обикновено в началото на септември има период с малко по-хладно време с повече облаци и превалявания. След него обаче се установява приятно време за море с типично летни температури над 25 градуса, слънце и приятна морска вода“, обясни той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase