Томи Лий Джоунс и Самюъл Джексън правят театър в телевизията

Интересно предложение от малкия екран е „Експрес „Сънсет Лимитид” с участието на Томи Лий Джоунс (който е и режисьор, и изпълнителен продуцент) и Самюъл Джексън.

Премиерата у нас е на 24 май от 21.05 часа по HBO. Продукцията е драма с два персонажа по мотиви от носителя на „Пулицър” Кормак МакКарти.

„Експрес „Сънсет Лимитид” е театрална постановка, която изследва взаимоотношенията на двама непознати, които се срещат при драматични обстоятелства. Циничен университетски професор (Томи Лий Джоунс), който е дълбоко отвратен от хората и живота, решава да сложи край на терзанията си като скочи под влака „Сънсет Лимитид”, който се движи между Ню Орлийнс и Лос Анджелис.

В последният момент мрачният му план е осуетен от непознат мъж на неговите години (Самюъл Л. Джаксън), който е прекарал по-голямата част от живота си в затвора, но е намерил спасение в безграничната вяра в Исус и в това, че доброто в крайна сметка ще възтържествува.

Самоубиецът и спасителят му нямат нищо общо помежду си, но случката, която ги събира за една вечер в апартамента на последния, отприщва разгорещен спор за вярата и атеизма, надеждата за изкупление и смелостта сам да сложиш финалната точка на живота си. Вкопчени във философски дебат, и двамата яростно защитават своите убеждения, като всеки се опитва „да покръсти” другия.

„Експрес „Сънсет Лимитид” е постановка от 2006, чиято премиера е извън Бродуей, в театър Степънулф в Чикаго. Томи Лий Джоунс традиционно се асоциира автора и сценарист Кормак МакКарти, поради участието си в екранизацията на романа му „Няма място за старите кучета”. „Това е класически диалектически спор, преведен на модерен език,” казва Томи Лий. „Животът и смъртта, съдбата, бъдещето на човечеството. Кормак повдига Големите въпроси винаги по интересен и често по забавен начин”.

„Експрес „Сънсет Лимитид” е заснет за 12 дни в 52 сцени в студиа Гарсън в Санта Фе, Ню Мексико, направо върху текста на МакКарти, без адаптиране. Ключът да успееш за толкова кракто време с толкова задълбочен и монологичен разказ е маниакалното планиране. Томи Лий е изключително прецизен с това.

За да се преодолее предизвикателството филм, заснет в една стая, да остане визуално интересен за зрителя, е решено стените и таванът да са с подвижни плоскости, за да могат да се постигнат най-разнообразни ъгли на камерата.

„Той искаше стените да летят,” казва дизайнерът на продукцията Мередит Бозуел, работила с Томи Лий по други четири филма преди това.