Теории защо още не сме видели извънземни?

Вселената е толкова невъобразимо голяма и със сигурност е пълна с почти безкраен запас от светове, които могат да поддържат живота. Но къде са всички?

В основата на този въпрос стои т.нар. "Парадокс на Ферми" - поразителната научна аномалия, която гласи, че въпреки че има милиарди звезди в нашата галактика Млечен път – камо ли извън нея – никога не сме срещали признаци на напреднала извънземна цивилизация.

Това е логичен въпрос, с който се сблъскват поколения учени и мислители, откакто парадоксът е формулиран преди десетилетия. Някои предполагат, че извънземните може да са в хибернация или нещо загадъчно пречи да се осъществи еволюцията им. Или може би просто не искат да имат нищо общо с нас?

Теоретичният физик Александър Березин от Националния научноизследователски университет по електронни технологии в Русия представя собствено обяснение защо привидно сме сами във Вселената, предлагайки своето решение на "Парадокса на Ферми".

Според предварителното изследване на Березин, което все още не е прегледано от други учени, парадоксът има "тривиално решение, което не изисква противоречиви предположения", но може да се окаже "трудно да се приеме, тъй като предрича бъдеще за нашата собствена цивилизация" дори по-лошо от изчезването ".

Според Березин, проблемът с някои предложени решения на "Парадокса на Ферми" е, че те определят извънземния живот твърде тясно. "Специфичният характер на цивилизациите, възникващи на междузвездно ниво, не трябва да има значение", пише той, цитиран от БГНЕС.

"Те могат да бъдат биологични организми като нас самите, изкуствен интелект, който се е разбунтувал срещу създателите си, или планетарен ум, като този, описан от Станислав Лем в "Соларис". Разбира се, дори при такъв широк обхват, ние все още не виждаме доказателства за тези неща в Космоса.

Но за целите на решаването на парадокса, Березин казва, че единственият параметър, който трябва да имаме предвид по отношение на определянето на извънземен живот е физическият праг, при който можем да наблюдаваме неговото съществуване.

"Единствената променлива, която можем обективно да измерим, е вероятността животът да бъде открит в космическото пространство в определен диапазон от Земята", обяснява Березин. "За простота нека го наречем„ параметър "А".

Ако извънземната цивилизация не достигне по някакъв начин параметър „А“ – независимо дали чрез развитие на междузвездно пътуване, излъчване на комуникации през космоса или по друг начин – тя все още може да съществува, но не и да ни помогне да разрешим парадокса.

Действителното решение, което Березин предлага, е мрачен сценарий.

"Ами ако първият живот, който достигне междузвездни възможности за пътуване, задължително премахва цялата конкуренция за да подхранва собствената си експанзия?", пита хипотетично ученият. Той обаче обяснява, че това не означава непременно високо развита извънземна цивилизация съзнателно да заличи другите форми на живот – но може би "те просто няма да ни забележат, по същия начин, по който строителен екип разрушава мравуняка за да изгради сграда, защото липсва метод за защитата му ".

Предполага ли Березин, че ние сме мравките, а причината да не сме срещали извънземни е, че просто собствената ни цивилизация не е унищожена от толкова невъобразимо превъзходни форми на живот? Не. Защото вероятно не сме мравките, а бъдещите разрушители на световете, които търсим цялото това време.

"Ако приемем, че хипотезата по-горе е правилна, какво означава това за нашето бъдеще?" пише Березин. "Единственото обяснение е позоваването на антропния принцип. Ние сме първите, които достигаме на междузвезден етап. И най-вероятно ще бъдем последните, които ще останем."

Подобно потенциално унищожение не би трябвало да бъде проектирано или организирано умишлено – то може просто да се случи като напълно неограничена система, по-голяма от опитите на всеки индивид да я контролира.

Един пример, който Березин дава, е опасността от изкуствен интелект, спрян от ограниченията за натрупването му на власт.

"Един разбунтувал се изкуствен интелект потенциално може да насели целия суперклъстър с копия на себе си, превръщайки всяка слънчева система в суперкомпютър и няма смисъл да се пита защо би направил това", пише Березин."“Важното е само, че може да го направи."

Това е доста ужасяваща перспектива за "Парадокса на Ферми" – по принцип ние може да сме победители в смъртоносна надпревара, за която дори не знаем, че се състезаваме. Дори Березин признава, че се надява, че греши по този въпрос.

Много други учени обаче имат много по-оптимистични възгледи за това кога можем да очакваме да се срещнем с напреднал извънземен живот.

Но вижданията на физика са само най-новото научно изявление защо може да ни е предопределено да гледаме звездите във времето и пространството, колкото и да искаме да е иначе. Изследването е публикувано в сайта arXiv.