Продоволствена криза: В Украйна садят оскъдно пшеница

Войната, дъждовете и икономическите трудности са намалили посевите от пшеница в Украйна, лишавайки страната от жизненоважни приходи от износ през 2023 г. и предвещавайки още една година на ограничени световни доставки и потенциално високи цени на основните хранителни продукти, пише в анализ "Ройтерс".

Украйна е един от най-големите износители на пшеница в света, като сред основните купувачи са Египет, Тунис, Мароко, Индонезия, Пакистан и Бангладеш, а по-нататъшният спад в производството ще накара мнозина да търсят алтернативни доставки.

Надпреварата за осигуряване на зърно вероятно ще доведе до повишаване на световните цени, дори за вносителите, които не купуват директно от Украйна.

Тази година Украйна е прибрала около 19 млн. тона пшеница, което е с над 40% по-малко от рекордните 33 млн. тона през предходния сезон, а през 2023 г. по-нататъшният рязък спад на производството изглежда неизбежен, смятат анализатори.

Допълнителен удар върху перспективите за производство е фактът, че фермерите в Украйна, които изпитват недостиг на средства, намаляват и използването на жизненоважни средства за културите, като например торове. По-малко торове означава по-ниски добиви за земеделските стопани, които засаждат.

"Фермерите предпочитат да видят какво ще се случи през следващата година, затова засаждат много малко през есента. Хората просто искат да изчакат и да видят какво ще се случи, да си седят на парите, може би нямат пари, има различни причини", казва Кийс Хюзинга, холандски гражданин, който управлява ферма за производство на мляко и зърнени култури с площ 15 000 хектара в централна Украйна.

Спадът в производството ще засегне някои от най-бедните страни в света. Украйна изнася известна част от пшеницата за Турция, където тя може да се преработва в брашно и да се изпраща в Африка, особено в Африка на юг от Сахара, както и в тестени изделия на основата на мека пшеница, които са популярни сред потребителите в развиващите се страни поради по-достъпните цени в сравнение с тестените изделия, произведени от твърда пшеница.

Системата за информация за селскостопанските пазари (AMIS), създадена от членовете на Г-20 с цел укрепване на продоволствената сигурност в световен мащаб, предупреди, че поредната слаба реколта в Украйна ще означава, че световните запаси няма да се възстановят поне още една година, което ще доведе до запазване на високите цени и нестабилността на пазарите.

Хранителната криза съвпада и с продължаващите икономически последици от пандемията COVID-19, климатичните сътресения и високите цени на енергията.

"Опасявам се, че по-високите цени на храните ще останат не само заради проблемите в Украйна. Всички останали производители са изправени пред високи разходи за торове, горива, работна ръка и транспорт", заяви анализаторът Георги Славов от брокерската компания Marex Solutions.

За разлика от тях цените, които получават фермерите в Украйна, остават много ниски поради трудностите и високите разходи за придвижване на реколтата през разкъсваната от войната страна до експортните центрове.

"Всички пестят пари и засаждат с минимални разходи (включително по-малко използване на торове), което води до много значителен спад в добивите през следващата година", заяви Дмитрий Скорняков, главен изпълнителен директор на украинската земеделска компания HarvEast.

Александър Каравайцев, старши икономист в Международния съвет по зърното, заяви, че по-малкото използване на торове също може да има неблагоприятно въздействие върху качеството на реколтата.

"Приема се, че почвите в Украйна имат известен буфер, дължащ се на инвестициите на фермерите през предходните години, а черноземите (черноземните почви) са най-плодородните почви в света", каза той.

По-ниски приходи от износ

"Въпреки това качеството може да бъде засегнато от постоянно намалените норми на торене."

Към 7 ноември фермерите са засели 3,6 млн. хектара зимна пшеница, което е с 41% по-малко в сравнение с 6,09 млн. хектара на същия етап преди година, сочат правителствени данни.

Украйна е засяла около 6,1 млн. хектара зимна пшеница за реколтата през 2022 г., но голяма част от площите са окупирани от руските сили след нахлуването им в Украйна през февруари и са прибрани само 4,6 млн. хектара.

"Това е троен ефект от метеорологичните, икономическите и техническите фактори (като например невъзможността за достъп до полетата)", каза Себастиен Понселе, анализатор във френската консултантска компания Agritel, която има офис в Украйна, позовавайки се на спада в засетите площи.

За разлика от пшеницата, насажденията с рапица са се запазили добре.

"Рапицата е засята. Засетите площи са малко по-малко, но са разумни. Смятаме, че са засети около 1 млн. хектара в сравнение с 1,15-1,3 млн. хектара обикновено", каза Понселе.

Разходите за транспортиране на културите до Европа са много високи, но те представляват много по-малък процент от стойността на рапицата, която може да бъде продадена на приблизително два пъти по-висока цена от тази на пшеницата, след като бъде доставена в Европейския съюз.

"Рапицата генерира повече парични средства. Ако можете да изпратите един камион от фермата, има повече пари, отколкото при зърнените култури."

"Рапицата предлага добри маржове", добавя Понселе.

Предподчитани пролетни маслодайни култури

Очаква се подобни промени да настъпят и в Украйна през предстоящия пролетен сеитбен сезон, като царевицата ще бъде основната зърнена култура, а слънчогледът - основната маслодайна.

"Пролетта може да изглежда по същия начин, както есента", казва Хуизинга, като отбелязва, че може да има по-малко посеви със зърнени култури и подобна площ за маслодайни семена.

Перспективите обаче зависят и от това дали ще бъде възможно да се изнася от пристанищата на Украйна по силата на ръководения от Организацията на обединените нации пакт, който беше подписан на 22 юли, но трябва да изтече на 19 ноември.

Споразумението позволява износ на селскостопански продукти от три украински пристанища и има надежди, че то ще бъде удължено въпреки някои резерви от страна на Русия относно функционирането на пакта.

Без него цените в Украйна вероятно ще паднат още повече, особено в Източна и Централна Украйна, тъй като износът ще бъде възможен само по сухопътни маршрути, които минават от Западна Украйна към Европейския съюз.

"Много зависи от възможността за износ по море. Всъщност една от причините за намаляването на засетите площи тази есен беше липсата на средства за фермерите поради невъзможността да продават зърно на (световните) пазарни цени", заяви Денис Марчук, заместник-председател на Украинския аграрен съвет.

"Ако износът по море от Украйна не проработи, ще наблюдаваме намаляване на броя на посевите. Мисля, че на първо място ще намалее царевицата", добави той, като отбеляза, че вярва, че инициативата за зърнопроизводство ще продължи.