Тайна програма за стерилизация на жени в Узбекистан

В Узбекистан действа тайна програма за стерилизация на жени, разказаха узбекистански лекари пред Би Би Си.

Кореспондент на медията разговаря с жени, които са били подложени на такава операция без тяхното знание и съгласие.

Адолат е родена в Узбекистан, където по традиция децата са смисълът на живота на всяка жена, а голямото семейство е признак за успех. Затова Адолат смята себе си за неудачница.

„И какво съм аз сега след случилото се? - казва тя, галейки по главата дъщеря си, чието раждане е променило съдбата на Адолат. - Винаги съм си мечтала за четири деца – две момиченца и две момченца. Но след втората дъщеря повече не мога да забременея“.

Когато след последното раждане Адолат отишла на лекар, той й казал, че заедно с цезаровото сечение й е била направена и стерилизация.

„Това ме потресе. Разплакаха се и попитах: Защо? Как са посмели да направят това?, но докторът ми отговори: Такъв е законът в Узбекистан“.

Официално стерилизацията в страната не е узаконена.

Събраните от Би Би Си доказателства обаче сочат, че през последните две години узбекистанските власти реализират програма за стерилизация на жени в цялата страна.

„Всяка година ни спускат план. На всеки лекар се посочва на колко жени да се дават контрацептиви и колко жени да бъдат стерилизирани“, разказа лекарка гинеколог от столицата на Узбекистан Ташкент.

Тя се съгласява да даде интервю само при условие, че остане анонимна. В страната, в която изтезанията на затворници са норма, разговор с чужд журналист може да завърши със затвор.

„Квотата ми е четири жени на месец“, казва лекарката.

Натискът върху лекарите в отдалечените села е още по-силен. Някои гинеколози получават задача да извършат стерилизация на до осем жени седмично.

Според източник от здравното министерство целта на програмата за стерилизация е постигане на контрол върху ръста на населението на Узбекистан, което в момента е 28 милиона души.

„Говорим за десетки хиляди жени в цялата страна, които са били подложени на стерилизация“, казва Сухроб Исмаилов, ръководител на Expert Working Group – една от малкото неправителствени организации, действащи в Узбекистан.

За първите случаи на принудителна стерилизация стана известно през 2005 г. благодарение на Гулбахор Тураева. Жената е работела като патологоанатом в моргата в град Андижан. Направило й впечатление, че там започнали да пристигат вътрешни органи, матки на млади здрави жени.

Събирайки информация за 200 операции за принудителна стерилизация, тя огласи информацията и поиска обяснение от началниците си. Веднага след това тя беше уволнена.

През 2007 г. Тураева се оказа в затвора по обвинения за незаконен внос на опозиционна литература в страната.

През същата 2007 г. комисията на ООН против изтезанията съобщи за случаи на стерилизация и отстраняване на матката в Узбекистан. След това броят на извършваните операции рязко е намалял.

Според медицински източници обаче през 2009 г. и 2010 г. правителството в Ташкент е издало наредба, съгласно която клиниките трябва да закупят оборудване за операции  за хирургична контрацепция със съгласието на пациентите.

Съществуват доказателства, че оттогава броят на тези операции отново е започнал да нараства.

„На хартия стерилизацията трябва да е доброволна, но на практика на жените не им се дава никакъв избор“, казва лекар от провинциална болница.