"Полярна зима" сковава Русия и САЩ

Дълга "полярна нощ" се задава в отношенията между Москва и Вашингтон - независимо кой ще управлява САЩ. Прогнозата направи министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър преди едноседмичната си обиколка в европейски страни.

Твърде песимистична, тя едва ли е сензационна, анализира Евгений Шестаков във в. "Росийская газета". Картър каза онова, което чакаха от него държавите от Стария свят с пронатовски нагласи. Опитен "царедворец", министърът предварително заяви позиция с оглед да си запази поста във всяка нова администрация, независимо кой ще спечели президентските избори - републиканците или демократите.

В контекста на политическата конюнктура във Вашингтон думите на Картър изглеждат мека интерпретация на по-войнствената реторика по адрес на Москва от страна на кандидатите за Белия дом. И бяха изречени, защото шефът на Пентагона схваща, че в близките шест години не се очакват изненади, свързани с "руския въпрос".

Хилари Клинтън, явен фаворит на Демократическата партия в президентската надпревара в САЩ, а впрочем и претендентите за висшия пост измежду републиканците, Джеб Буш и милиардерът Доналд Тръмп, нареждат Русия сред потенциалните противници на Вашингтон, но не изключват възможността за диалог с Москва по отделни проблеми.

Като цяло обаче кандидатите смятат за малко вероятно едно затопляне на отношенията с Русия. С изявлението, че американското правителство и съюзниците му от НАТО тръгват към по-нататъшна конфронтация с Русия, Картър разви идеите на участниците в предизборната кампания - бъдещи вашингтонски "босове".

Експерти посочваха неведнъж, че Пентагонът съзнателно преувеличава мащаба на т. нар. руска заплаха. С каква цел?

Отговорът откриваме лесно отново в изявление на Картър: "Днес Европа вече не е същата, както през Студената война, това е Европа на днешния ден и ние се опитваме да подготвим НАТО за отговор на новите предизвикателства".

Освен Германия, ръководителят на отбранителното ведомство на САЩ ще посети Талин, където ще разговаря с военните министри от балтийските държави, а после ще направи равносметка на обиколката в централата на НАТО в Брюксел. Шефът на Пентагона смята да обсъди там адаптацията на пакта към новите условия във връзка с украинската криза и изострянето на отношенията с Москва.

С изявлението си за трайно противопоставяне с Русия Картър отправя сигнал към най-верните съюзници на САЩ от блока, че обещанията за разполагане на американска военна техника и контингент са дългосрочни и няма да бъдат преразгледани, дори ако Вашингтон продължи да сътрудничи с Русия във "важните сфери, засягащи ядрената програма на Иран и борбата с тероризма".

Колкото до страните от Стария свят, заели по-балансирана позиция относно по-нататъшния диалог с Москва, министърът на отбраната на САЩ недвусмислено им препоръчва да си преразгледат мнението: Пентагонът се връща в Европа за дълго време.

Пред министрите на отбраната от алианса, които ще заседават на 24 и 25 юни в Брюксел, се очаква Картър да съобщи къде точно в Европа ще бъде разположена американската бойна техника - около 250 танка М1 "Ейбрамс", бойни машини на пехотата и самоходни гаубици. Знаят се в общи линии и предстоящите решения. Освен Германия, сред държавите, готови да приемат американски оръжия, се споменават балтийските страни, България, Полша и Румъния.

Както заяви командващият сухопътните войски на САЩ в Европа генерал-лейтенант Бен Ходжис, наличието на американска военна техника в страните от Източна Европа "би улеснило провеждането на подготовка с нашите съюзници в тези държави".

Европейските планове на НАТО коментира и главнокомандващият силите на алианса в Централна и Североизточна Европа генерал Ханс-Лотар Домрьозе. По думите му, като първи етап се предвижда да бъдат създадени командни пунктове в шест източноевропейски и балтийски страни. На втория етап такива щабове ще се формират в Унгария, Словакия и Гърция. Те ще включват по 40 души - офицери от 20 страни. Към щабовете ще бъдат изградени складове с боеприпаси, продоволствие и санитарен инвентар.

В публични изявления ръководството на НАТО обяснява мащабните си операции в Европа с "реална заплаха от страна на Москва". Малцина са обаче високопоставените генерали от алианса, които вярват в тази версия. Причините за общоевропейската мобилизация, провеждана от Пентагона, бяха открито посочени във в. "Уолстрийт джърнъл" от Едуард Лукас, вицепрезидент на Центъра за анализи на европейската политика - "САЩ, както става винаги в Европа, ще се наложи да поемат риск и да харчат пари. Без американско ръководство регионалната сигурност ще бъде подкопавана от спорове заради национални особености".

Демонстративната закрила на Европа срещу мними руски заплахи е от най-голямо геополитическо значение за Вашингтон. Според Лукас евентуална принудителна смяна на режима - дори не чрез военна сила - в която и да било покровителствана от Пентагона европейска страна, ще има катастрофални последици за Америка, на първо място в Тихоокеанския регион. Местните съюзници на САЩ - Япония, Тайван и Южна Корея, "едва ли ще имат занапред доверие в американските гаранции за сигурност".

Не е ли тук основният мотив за спешно провежданата от Вашингтон обща мобилизация в Европа, незастрашена всъщност от когото и да било? Ще припомня в тази връзка как отговори шефът на руската президентска администрация Сергей Иванов, запитан от в. "Файненшъл таймс" за заплахата от руско военно нахлуване в страни от НАТО: "Обвиняват ни в какво ли не. Ние обаче, както си бяхме в старите граници, така си стоим, затова пък НАТО се приближава към нас. Година след година".

(БТА)